През 2005 година, художникът създава серията Ремикс. Отговаряйки на скептиците Базелиц заявява: „Искам да проверя дали мога отново да се издигна до тези височини, които бях достигнал. Считам картините си от тогава за успешни...Важно е да се забрави това, което е имало значение, важно е да се работи с решителност, прикриваща недостатъка на таланта и неумението да се рисува. И може би на мястото на таланта ще дойде нещо друго, някакво съдържание, което също е и специална позиция.“

През 1963 година Базелиц показва в западен Берлин картините „Голямата нощ в кофата” и „Съблечен“. Изображенията са на персонажи с хипертрофирани фалоси, които са считени за непристойни и били конфискувани от съда. По-късно били върнати на художника, но без никакво извинение. Черно-белите римейкове доуточняват идеята на Базелиц: гротесковият герой от „Голямата нощ в кофата“ започва да прилича на фюрера, както било замислено от художника от самото начало.

„Големи приятели“ – иронична картина, изобразяваща две мощни момчета с разкопчани панталони, което трябва да се разбира като беззащитност и решителност едновременно, които са присъщи на човешката природа. В римейковете героите на Базелиц се превръщат в обитатели на социалното дъно и хора без бъдеще.

Руската тема на изложбата също ще бъде представена от римейкове на съветска класика: „В стария уралски завод“ (Борис Йохансон), „Бране на домати“ (Зинаида Ковальовская), „Отново двойка“ (Фьодър Решетников) и други. Тази изложба не е пародия на социалистическия реализъм, а вечният въпрос: защо и за кого твори художникът.