В изявление, Флавин Джъд, съпредседател на Фондацията Джъд и син на художника, каза: “Един от най-важните аспекти в разбирането на работата на Доналд е да разкрие контекста на пространството. Тази изложба е чудесна възможност да се разгледат неговите произведения в контекст – във взаимовръзката помежду си и с пространството, което обитават. Събрани на едно място неговите произведения придобиват по-различно значение и добиват нов смисъл.”

Доналд Джъд е един от най-ярките представители на минимализма. През първите няколко години от академичното си образование Доналд Джъд рисува пейзажи и портрети в традиционен, академичен стил. Към средата на петдесетте години на миналия век обаче, живописта му става все по-абстрактна. През 1957 година се появяват първите чисто абстрактни картини на художника, които той излага в галерия “Пейнорас” в Ню Йорк, а по-късно споменава като “полунаправени абстракции”.

Преломът в неговата творческа кариера се извършва едва през 1961 година. Като примесва пясък към маслените бои и понякога поставя обекти в центъра на платното, той подчертава още веднъж повърхността на картините си и техния скулптурен характер. През 1962 година Доналд Джъд създава първата си релефна живописна творба върху стена все още с маслени бои, но само година по-късно окончателно изоставя живописта и насочва вниманието си към тримерните обекти.

Доналд Джъд се изявява и като художествен критик. Неговите рецензии от 1959 г. до 1965 г. се появяват редовно на страниците на издания като "Арт Нюз", "Арт Интернашънъл" и "Артс Магазин".

През декември 1963 година в галерия "Грийн" се състои първата самостоятелна изложба на Доналд Джъд след участието му в обща изложба в галерията през пролетта на същата година. Освен няколко релефни картини, той излага общо пет обекта, поставени направо върху пода. Художникът ги изработва собственоръчно главно от шперплат и метални части и ги боядисва в еднакъв цвят - светло кадмиево червено.

От този момент насетне фигуралните елементи изчезват напълно от произведенията му. Различни материали като разноцветен плексиглас, както и няколко вида метал, се съчетават в непрекъснато променящи се комбинации и форми.

По-късно Джъд формулира идеите си в интервютата, които дава и в прочутото си есе "Специфични обекти".