Експозицията представя повече от 90 картини, включително и много импресионистични произведения, които не са били показвани в САЩ от десетилетия насам, или въобще, всички от които са преминали през ръцете на Дюран-Рюел  в някакъв момент. Това е историята на кариерата на Дюран-Рюел, богато описана в есета в каталога на изложбата, което прави тази експозиция повече от едно представяне на импресионизма в САЩ.

Роден през 1831 г., Дюран-Рюел наследява галерията от родителите си. Тих и приветлив, той изглежда е бил фундаментално добър човек. Баща е на пет деца, които отглежда сан след смъртта на жена му. Не се жени повторно, присъства на църковната служба всеки ден и очевидно избягва всеки скандал. Дори помага на художници със стипендии и финансова помощ по време на трудни за тях времена.

Освен това Дюран-Рюел е хитър, смел и иновативен бизнесмен. В каталога с есета, историкът на изкуството Саймън Кели изброява методите на Дюран-Рюел: "Монополизиране на художниците, за да повиши цените; последователното спекулативно увеличаване на продажните цени в търгове; грандиозната ретроспектива на един автор или група; използването на биографията на художник, за да се повиши колекционерската стойност и допълнителното легитимиране на творбата; рекламирането на творбите не само във Франция, но и в международен план чрез „верига“изложби в Европа и Америка." (Дюран-Рюел увеличава цените в тръжните досиета, като сам наддава доста екстравагантно за творби от художници, които той представлява.)

Някои от най-значимите изложби, организирани от Дюран-Рюел, започват със селекция от произведения от т.нар училище от 1830-те, което включва Жан Баптист,  Камий Коро, Гюстав Курбе, и Теодор Русо. Дюран-Рюел подкрепя тези художници през 1860 г., когато те все още се считат за недостойни от академичния стил.

През 1871 г., когато Дюран-Рюел се премества в Лондон, за да избяга от суматохата на Френско-пруската война, той открива импресионистите. Когато създава галерия там, се срещна с двама други бежанци - Моне и Писаро - и започва да купува картини от тях, както и от Алфред Сисле и Дега в момент, когато почти не е имало пазар за техните творби.

Обратно в Париж през януари 1872 г. Дюран-Рюел посещава студиото на Мане и купува 23 от картините му на място. До края на месеца, вече е купил почти 30. Неслучайно след като се събират за първата си изложба през 1874 г., импресионистите организират своята втора изява в галерия Дюран-Рюел в Париж през 1876 г. От 252 картини в изложбата, осем са показани в изложбата във Филаделфия, включително и чувствено, пъстро женско голо тяло на Реноар, за която един съвременен критик посъветва - "Трябва да се опитаме да обясним на Реноар, че торсът на жената не е маса от разлагаща се плът от лилави-зелени петна, които приличат на заключителния етап от гниенето в труп."

Без да реагира на такава унищожителна критика, Дюран-Рюел организира втора изложба през 1883 г. на близо 60 картини от Моне, седем от които също са показани във Филаделфия. Нищо от изложбата не е продадено, но Дюран-Рюел опитва отново девет години по-късно с представяне на 15 от картините на тополи на Моне,  всички те се продават в рамките на 11 дни от откриването на изложбата.

Защо последната изложба жъне такъв успех? Повратната точка е достигната и това не се случва в Париж, а в Съединените щати. През 1886 г. Дюран-Рюел прави пътуваща изложба от 289 картини на импресионисти в американски художествени галерии в Ню Йорк. За първи път изложба на импресионисти е посрещната с положителна обществена и критична реакция. Тя е толкова популярна, че след като е затворена организаторите отново я показват в малко по-голяма версия в  Националната академия в Манхатън.

Дотогава ангажиментът на Дюран-Рюел с импресионистите непрекъснато флиртува с фалита. С успеха на американското си начинание, европейските колекционери идват на борда и той най-накрая постига финансова сигурност за себе си и за своите художници. До средата на 1890-те, той е платил всичките си дългове и се ползва с просперитет до смъртта си на 90г. през 1922 г.

Голям въпрос остават кариерата и бизнес практиките на Дюран-Рюел, за които кураторите дават отговори: Как съвременната система на дистрибуция и продажба, разработена от Дюран-Рюел, повлиява на начина, по който обществеността вижда и разбира изкуството? Традиционната история на изкуството има тенденция за разделяне на изкуството и бизнеса. Но за да бъде Дюран-Рюел толкова успешен, със сигурност художниците, които той спонсорира, трябвало да се приспособят към неговата система и да доставят много лесно преносими, последователно стилизирани, продаваеми произведения.

И цифрите са забележителни. В продължение на четири десетилетия, Дюран-Рюел купува около 1000 творби на Моне, 1 500 от Реноар, 800 от Пикасо, 200 от Мане и 400 от творбите на Дега, Сисле и Касат. Това е сметката - хилядите произведения от Стари майстори и съвременни академици, които той купува и продава, за да запази бизнеса си.

Импресионистите обикновено са разглеждани като олицетворение на романтичния индивидуализъм, с тяхната лична чувствена мазка на четка и изображения на пасторални пейзажи и семейно щастие. И все пак в тяхната трудолюбива производителностт, те самите достигат форма на търговия, която надделява в целия свята на бизнеса. Това е конфликт, с който най-професионални художници продължават да се борят, успешно или не, по време на капитализма, и това е толкова остра тема днес, както някога.