Новата изложба помещаваща се в Художествения институт на Чикаго (Art Institute of Chicago), предлага един близък - на моменти дори микроскопичен - поглед върху един кратък и загадъчен период от 65-годинишната творческа кариера на френския художник Анри Матис.

Въпреки, че ранните скулптури на Матис (1869-1954) са смятани за мрачни, картините и отпечатаците му изглеждат изглеждат сякаш дошли от някое слънчево място извън времето. Гледайки светлите и спокойни тонове в тях, човек никога не би решил, че Матис е живял по времето на двете световни войни и Голямата Дересия.

Този е и периода върху който е фокусирана изложбата "Матис: Радикално изобретение, 1913-1917", представена в Художествения институт до 20 юни 2010 година и предстояща да бъде изложена в Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк от 18 юли до 11 октомври.
Куратори на събитието са Стефани Д `Алесандро от Художествения институт и Джон Елдерфилд от Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк.

Експозицията включва около 120 картини, скулптури, гравюри и рисунки на художника.

С изключение на учебните интериори и натюрморти, като студент Матис рисува едва след премахването на закона за изкуството, когато е на 20-годишна възраст. По това време, негова запазена марка са ярките цветове и измамно простата форма. Но те внезапно изчезват, когато през 1913 г. художникът се връща в Париж, след пътуване до Мароко. Този негов период продължава до края на Първата световна война. В картините му по това време доминират черният и сивият цвят, както и една неопределена плътност на композицията.

Някои критици смятат, че промяната се дължи на натиска от войната и предизвикателството поставено от по-младото поколение художници, особено това на по-младия приятел и съперник на Матис, кубиста Пабло Пикасо. Но Д `Алесандро и Елдерфилд вярват, че Матис е решил да се преосмисли артистичното си амплоа и в следствие на това е разработил нови методи в изкуството.

За да проучат тази идея, те се залавят с технически изследвания с микроскоп и рентгенови анализи на творбите му.

"Нашето изследване бе вдъхновено от собствената ни колекция в Художествения институт – и най-вече от прекрасната картина „Къпещи се до реката" ('Bathers by a River”), каза Д` Алесандро в изявление до пресата.

Матис започва "Къпещи се до реката" през 1909 г. и я преправя няколко пъти през следващата година. През 1913 г. я преработва още няколко пъти и отново през 1916-1917 г.

"Веднъж, той ми каза, че най-великите творби са тези, които за да ги преработиш трябва да започнеш от нулата ", спомня си Д` Алесандро от разговорите си с Матис.