И допълва: "Той рисува багри, които са загубили връзката с конкретната форма, но зад тази тържествуваща цветна абстракция усещаме живата природа. Това е мистифициран образ на реалността, който в близка дистанция поставя проблема за връзката на човека с природата и с Вселената." Представената колекция от нови, непоказвани творби е с название „Водни хроники”.

Стилът на Любен Генов е разпознаваем с характерната авторова техника и проникновено отношение към цвета. Живописта върху платната е абстрактна, ненатоварена с повествования, привидно ирационална. Обединени в цялостна експозиция, картините създават усещане за поредица от състояния – цветен разказ за силата на водата, за нейната памет, за способността й да съхранява, променя, обновява и пренарежда житейския сценарий. Водата няма цвят, но всяка нейна капка притежава всички нюанси на цветовете. В съюз със светлината се ражда многоцветното чудо на водните метаморфози. То е внезапния цъфтеж на приливната вълна, нежната сянка на облак върху мокрия пясък, проблясъците на водната повърхност, пронизана от слънчеви копия.

Водата е извор на живот и символ на живот. Тя е творческата сила на природата. Живописните картини-състояния в тази експозиция са докосване до мимолетното, отражение и съпреживяване на цветни мигове от вечните хроники на водата. Художникът се е представял в различни галерии, включително със самостятелна изложба в галерия „Сезони”.