Галерията на Сеген е посветена преди всичко на ретроспективни експозиции. Сред експонатите, които ще бъдат представени на първата изложба, е реконструкция на временен павилион за училищни занятия, направен за парижкото предградие Вилжуиф Жан Пруве (1956), оценен на 3,5 милиона паунда. Мебелите от богатия асортимент на галерията също така ще могат да бъдат закупени.

Сотбис спира да провежда лондонски търгове за дизайн от ХХ век през 2010 година. Последният търг на аукционната къща им донесъл сумата от 1,5 млн паунда от 130 лота, като 30 % от тях останали непродадени. Сега, от 4 ноември Сотбис възстановява тази категория. Въпреки оживлението в Лондон, ключовите центрове на дизайна остават Ню Йорк и Париж.

Лондон става все по-притегателен за най-богатите от цял свят. Те придобиват престижни съвременни недвижими имоти, които трябва да обзавеждат, което води до увеличаване на пазара. Дидие Крентовски, основател на галерия за винтидж и съвременен дизайн Galerie Kreo, твърди, че Париж, където е неговият бизнес, си остава център на дизайна. Въпреки това, той се съгласява, че „клиентелата в Лондон е интернационална и динамична, както никъде другаде по света“.

Отчитайки високата фотогеничност на много от предметите, дилъри и специалисти на аукционни къщи разказват, че опипват почвата в социални мрежи като Instagram. „Изображенията могат да привличат от само себе си.“, споделя Сиен Пати, който е собственик на галерия в Масачусетс.

След финансовата криза през 2008 година пазарът за съвременен дизайн остава муден със случайни изблици, както се е случило през 2012 година на нюйоркските търгове на Кристис, където стадо от 24 алуминиеви овце (1965) на покойния дизайнер Франсуа –Ксавие Лалан бе продадено за 5,7 милиона долара.

Въпреки това, благодарение на колекционери с широк кръг от интереси този пазар постепенно расте. Съоснователят на нюйоркската галерия Friedman Benda споделя:  „Числото на колекционери, които искат да живеят в обкръжението на интересни, значителни или важни произведения на изкуството продължава да расте. Това се отнася и за изкуството по стените, скулптурите в градината, както и за столовете, на които седите.“

Ар деко е периодът показващ най-висок ръст в обема, а постмодернизмът в стойността; според ежегодния доклад по дизайн на онлайн аналитика DeTnk - от 2013 до 2014 година те са се увеличили съответно с 26 и 42 процента.

„Величественото е в дефицит и затова на пазара му се налага да създава нови любимци. За пример може да послужи огромният ръст на цените на предметите на Джо Понти“, казва лондонският колекционер Джулиан Трегер. През април на лондонските търгове на Phillips стол от орехово дърво на Понти (1959) донесъл 194,5 хиляди паунда – това е най-високата цена на единично произведение на този дизайнер.