През юни Франсоа Хейлброн, президент на „Асоциацията на френските приятели на университета в Тел Авив“ изрази подозренията си за начина, по който парижкият музей се отнася с посетителите си от Израел. Той пусна официална жалба във френската съдебна система.

Професор в университета се опитал да направи резервация за група от 12 студенти по история на изкуството в Лувъра и за параклиса „Сент Шапел“. Докато Лувърът посреща около девет милиона посетители годишно, архитектурното чудо „Сент Шапел“, известно със готическата си архитектура от XIII век, се посещава от един милион души всяка година.

Молбата на професора била отхвърлена. По-късно се опитал да направи подобна резервация, но на нереални хора с неизраелски имена и получил положителен отговор. Въпреки това разследването не е открило каквато и да е форма на дискриминация.

Установено е, че автоматизирана система обработва груповите резервации в Лувъра, и че отказът се дължи на избраните дати - които били пълни. Измислените резервации пък били направени за други дати, които били свободни.

Лувърът веднага се защити срещу обвиненията в дискриминация, като се аргументира, че с 150 хил. заявки за групови резервации годишно (или около 400 на ден), се налага „да отказва близо 80 хил. заявки всяка година“.

Френският център за националните паметници, който отговаря за църквата „Сент Шапел“, цитира пък „огромен брой посетители“ и отбеляза, че двамата служители, които обработват резервациите, не разполагат с компютри, въпреки че получават над 10 хил. заявки за около 7 хил. свободни места.