Холандски художници от XVII век си правят автопортрети, повече отколкото във всяка друга страна. Някои художници като Рембранд например, са експерти в този жанр, докато други са оставили само един известен автопортрет.

Изложбата предлага кратък преглед на жанра. В нея са включени 27 картини, като повечето от тях са взети на заем. Те са разделени на теми като „Джентълмен над средната класа“, „Автопортрети с други“ (например с членове на семейството), „Автопортрети с натюрморти“, „Автопортрети в роля“ (като ловец например) и „Автопортрети с търговски атрибути“ (палитра, четки, статив). Последната категория е особено добре представена в холандската живопис.

В автопортрета, художникът представя себе си. Той (или тя) показва това, което намира за важно – като своята професия, статус или позиция в обществото. С поглед вглеждащ се в огледалото, в картината изглежда сякаш той се вглежда в нас. Художникът не само показва как изглежда, но и своя талант.

Благодарение на „селфи“ феномена, понятието „автопортрет“ в момента е популярна тема. Селфитата е много лесно да се направят, на всяко място и във всеки момент от деня, десетки пъти последователно, ако желаем. През XVII век, обаче, това е  немислимо. Единствената техника по онова време за направата на нещо подобно на „селфи“ е чрез рисуване. Това изисква по-дълъг период на обучение и страхотни технически умения, поради което превръща автопортрета в изключителна привилегия на хората на изкуството от този период.

Изложбата е наречена „Холандски автопортрети: Селфита на Златния век“ и представя  избора, който правят художниците по отношение на израза на лицето, поза, облекло, прическа, атрибути, фон. Разликите между тогава и сега са значителни. Но едното нещо, което остава непроменено е факта, че създателите на автопортрети трябва да изберат как искат да се представят.

Изложбата може да бъде разгледана до 3 януари 2016г. в изложбената зала на музея „Маурицхойс“ в Хага. Тя е придружена от богато илюстриран каталог на холандски и английски език.