Питър Гринауей, един от най-големите съвременни режисьори, подготвя светлинно шоу в Сикстинската Капела и пред още 8 от най-значимите произведения на западното изкуство. 

Игра със светлини  върху „Страшният съд” на Микеланджело Буанароти - това ще бъде кулминацията на новото произведение на Гринайуей, носещо заглавието „Девет класически картини” (Nine Classic Paintings). Питър Гринауей е известен у нас с филмите си „Записки под възглавката” и „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник” - ленти, които изследват насилитето и секса.

След последния си филм „Нощна стража” (Nightwatching), посветен изцяло на картината „Нощна стража” на Рембранд, Грийнауей е поканен от Ватикана през месец декември 2010 г. на разговор за развитието на отношенията между църквата и хората на изкуството.

Планът му за Сикстинската капела ще бъде заключителната част на проекта му „Девет класически картини“. Намерението на режисьора-художник е да прожектира светлина директно върху рисунките. „Не става дума за филм, нито за анимация, а за опит да се постигне интерфейс с процеса на създаване на творбата.” , казва Грийнауей. „Представете си какво би било, ако Микеланджело разполагаше с електричество. Как би изглеждала Сикстинската капела отвътре, като игра на холограми, колко по-атрактивно би било. Ние всъщност даваме на Микеланджело електрическата светлина”.

Проектът стартира със светлинно шоу върху Рембрадовата „Нощна стража” в амстердамския Райксмузеум. След това светлините на Грийнауей заиграват по „Последната вечеря“ на Леонардо Да Винчи в Милано, както и по „Сватбата в Кана“ (The Wedding at Cana) на Паоло Веронезе на Венецианското биенале. Плановете му включват „Герника“ (Guernica) на Пикасо в Мадрид и Джаксън Полък в Ню Йорк.

Ето как Грийнауей обяснява пристрастието си към светлината в творбите на великите майстори: „Това, което най-много ме впечатлява в Рембранд е фактът, че той изобразява изкуствена светлина в картините си. Рембранд, Рубенс, Караваджо и Веласкес, те са първите, които започват да рисуват изкуствена светлина.

Можем да твърдим, че те са родоначалниците на киното, тъй като киното е именно това – игра с изкуствена светлина. В този смисъл истинската история на киното започва някъде към 1600-та година“.