Изложбата е организирана от музейният изложбен център “РОСИЗО” съвместно с руското министерство на културата и включва най-добрите произведения от разцвета на соцреализма. Осемдесет творби от водещи музеи, сред които Третяковската галерия, Държавния руски музей, РОСИЗО, Държавният исторически музей, Централният музей на въоръжените сили, са събрани на едно място.

С подбора на картините се занимава кураторът Зелфира Трегулова, която през февруари тази година зае директорският пост в Третяковската галерия. Тя е един от най-опитните специалисти по соцреалистическо изкуство. С художественото оформление на изложбата са се заели театралният режисьор Едуард Бояков и главният художник на руския Първи канал архитектът Димитрий Ликин. Изложбеното пространство ще изглежда театрално: 12 експозиционни зали създадени на принципа на централно-осевата симетрия, стояща и в основата на най-значимия проект от сталинската епоха, който е останал неосъществен - Дворецът на съветите.

През постсъветското време соцреализмът има интересна съдба. Една от първите изложби след падането на желязната завеса се открива в Ню Йорк. През 1993 година изложбата “Изборът на Сталин: съветски социалистически реализъм 1932-1956” е организирана от нюйоркската галерия P.S.1. Кураторите били Йосиф Бакштайн, а също и Борис Гройс и Алана Хейс от американска страна. Тогава соцреализмът бил представен за първи път на Запад в авангардна галерия не като официален стил пропагандиращ държавна доктрина. Пропагандните сюжети загубили своето значение и започнали да се възприемат като безобидна екзотика, както ушанките и коланите със съветска държавна символика, които свободно се продавали на пазара, допълвайки комплекта за туриста от “балалайка, водка и матрьошка”. За специалистите изложбата демонстрира новия поглед на Борис Гройс, който малко по-рано издава книгата Gesamtkunstwerk Stalin и я представя като логическо завършване на авангарда.

Следващата изложба осмисляща соцреализма става “Комунизмът - фабрика за мечти. Визуална култура от епохата на Сталин.”, чиито куратори били Борис Гройс и Зелфира Трегулова. Изложбата била открита в Ширн Кунстхале във Франкфурт през 2003 година. Там соцреализмът се срещнал със своя двойник соц-арта. Гройс придвижил своята идея за идеологическо сходство между официалния съветски стил и поп-арта, чиято съветска версия се нарича соц-арт. Според Гройс соцреализмът използва същите механизми за въздействие върху общественото съзнание, каквито и рекламата, но за целите на политическата пропаганда, а не за промотиране на стоки.

Настоящата изложба в Манеж демонстрира още един етап от осмислянето на соцреализма. Преди всичко се предлага да се реабилитират “художествените достойнства” на главния съветски стил. Другото намерение на куратора е да реабилитира съветския мит, неговия патос и изграждането на живота около него.

”И това, което виждам, което е очевидно за мен: това е време не само на страх и насилие. Това е време на невероятна сила. Невероятна енергия. Невероятни романтически надежди” - пише в своя блог Едуард Бояков.”И нашите родители и прародители са живели с тези надежди. С тази вяра и енергия те са спасили себе си и собствената си страна. Не за сметка на страха, а сметка на мита. Да не виждаш и да не разбираш това, означава да прекратиш връзките с миналото, а това е най-страшното действие на човек.” Затова и по тази логика в заглавието се появява думата “романтически”.