Завоалирана или не, проституция процъфтява по време на Третата френска република, която дори се опитва да я контролира, дори и да не я счита за престъпление. Изложбата разкрива степента в която различните лица на проституцията очароват художници, както известни, така и неизвестни. От двусмислената „Продавачка“ на Джеймс Тисот или неясната „Сервитьорка обслужваща бирария“ на Едуар Мане до внушителните „леки жени“ (като произведението „Мадам Валтес де ла Биньон от Анри Жерве) – изложбата представя всички видове проститутки.  

Посетителите на експозицията ще научат също, че младите танцьорки, известни като „плъховете на операта“ всъщност са били „продадени“ от родителите им като проститутки на богати възрастни господа. Пример за това можем да видим в произведенията  „Балет или звезда“ от Мане или „Зад кулисите в операта“ от Жан Беро.

Образите на Париж по време “Ла бел епок” – оптимистичен период, пълен с кафене-концерти  и кабарета като известното „Фоли Берже“, разкриват какво се случва зад кулисите. Пример за това е „Празненство във Фоли Берже“ на Джовани Болдини.

Далеч от блясъка, мръсният аспект на проституцията е представен, предимно чрез  образи на жени потънали в отчаяние и алкохолизъм. Друга голяма част от изложбата е посветена на атмосферата на публичните домове, известни като „домове на толерантността”, които пленяват много художници, и особено Тулуз Лотрек. В изложбата са показани повече от 20 произведения от този изключителен творец. Много от тях идват от богатата колекция на „Орсе”, като „В леглото”, докато други са били взети назаем от чуждестранни музеи като „Метрополитън” в Ню Йорк.

Някои от залите в излобжата са изцяло покрити с червено кадифе, напомняйки за будоар, а други две, съдържат порнографски снимки и филми, скрити зад червени завеси. Те са забранени за лица под 18 години. Изложбата завършва с някои модерни шедьоври, като „Меланхолия” на Пикасо, представяща блудница държана в затвора „Сен Лазар”.