ДРЕВНОЕГИПЕТСКА КОЛЕКЦИЯ В МОСКВА (14.03.2016)
Държавният музей за изящни изкуства в Москва, носещ името на Александър Сергеевич Пушкин представя изложбата "Двата Аменемхет. Портрети на владетеля от Средното царство". Тя е посветена на 160-та годишнина от рождението на изключителен руски учен - Владимир Семьонович Голенищев (1856-1947), благодарение на когото е събрана безценната колекция, която е в основата на древноегипетската сбирка на Пушкинския музей. За първи път в настоящата експозиция обаче двете статуи на цар Аменемхет III1 едната от колекциите на Държавния Ермитаж и тази на Музея Пушкин са изложени заедно.
Аменемхет III е един от най-известните владетели в древния Египет от Средното царство, шеста династия (1853-1805 г. пр.н.е. ..). Запазени са около 60 негови портретни статуи и фрагменти от тях, които са в колекциите на известни музеи като тези в Кайро, Берлин, Мюнхен, Париж, Копенхаген, Рим.
На изложбата в Москва, в непосредствена близост до фрагмент от царска статуя от колекцията на музея Пушкин, седи внушителния портрет на Аменемхет III, запазен в цял ръст и намиращ се в Ермитажа. На предната повърхност на трона и пиедестала на статуята са издълбани две колони с йероглифни надписи, които идентифицират човека от трона като цар и неговите лични имена. Като една от малкото, подписани така статуи от периода на Средното царство, тя привлича вниманието на Голенищев, който през 1893 г. написва статия за нея. За първи път в световното изкуствознание на базата на надпис и стилистични белези се прави идентификация на редица творби и се създава представа за методите на изкуството от този период.
Според установената още тогава древна традиция, царят е изобразен със подсилена мускулна форма на силен човек - така е пресъздадена божествена същност. Владетелят е облечен в кралски ритуални дрехи и наметало (Немес). И в двете статуи са ясно видими характерните физиономни характеристики на Аменемхет III: широко отворени очи с тесни горните клепачи, прав нос, изпъкнала брадичка, несъразмерно големи уши. Малките разлики в двете скулптури водят до предположението, че торсът от колекцията на музея Пушкин може да принадлежи на зрял мъж, а статуята от колекцията на Ермитажа изобразява царя в по-ранната му възраст.
По отношение на статуите на Аменемхет III и баща му Сесострис III египтолозите изказват мнението за съществуване на феномен в царския портрет за цялата династия - реализъм и дори психологическа нюансировка, които по принцип не са присъщи на древното египетско изкуство и по-специално при образите на владетели. Когато ги изобразявали, при тях е действал принципа да се предаде точно божествената същност на царя като обект на култ за поклонение, така че египтяните търсели стабилност и голяма монументалност. Но скулпторите от изложбата демонстрират психологическо портретуване, което отразява най-малките нюанси на настроението и чисто индивидуални черти на характера.
Седмо издание на международния фестивал за дизайн МЕЛБА 
Списък продажби
