Сред първите творци, които са показали картините си в музея за съвременно изкуство Кастело ди Риволи, Торино, когато е отворил през 1984 година е Джовани Анселмо, който представя нова изложба в музея, чийто куратор е Каролин Христов-Бакърджиев.  Замислена в тясно сътрудничество с художника, изложбата ще се проведе на третия етаж на Manica Lunga от 5 април.

Днес един от най-утвърдените международно признати художници, някога е започнал като част от групата Arte Povera по време на втората половина на 60те години на ХХ век, докато е ангажиран в изследване, целящо да подчертае постоянния диалог между видимото и невидимото. Неговите видими материали са естествени елементи и индустриални продукти, които изглеждат скромно – светлинни прожектори, магнитни игли, гранитни камъни, снимки, мръсотия и блокове в небесно синьо. Невидимите материали, които използва са магнитни полета, гравитационна сила и околното пространство, в което се намираме. Това прави творбите на Анселмо актуални и днес, особено сред по-младите поколения, които са израснали в епоха на виртуална реалност.

Започвайки с творбата „Interferenza umana nella gravitazione universale“ (1969) Анселмо е съставил уникален маршрут, който повишава архитектурния поток и неговата ориентация по отношение на видимото движение на слънцето по оста изток-запад.  Освен това проиведение са включени и няколко важни творби от миналото като Particolare (172-2016), II panorama con mano che lo indica (1982-2016) и Mentre la terra si orienta (1967-2016).

Мащабният проект е придружен от публикуването на научен и художествен каталог, както и от по-ново издание на рядка книга на художника, Leggere (1971-1972 г.).  Тя е публикувана по повод неговата първа самостоятелна изложба в музея Castello di Rivoli за съвременно изкуство, а каталогът включва основни есета от Каролин Христов-Бакърджиев и Ан Роример. Проектът включва и препечатване на важен текст върху работата на художника, написан от Джийн Кристоф Аман през 1979 г. за изложбата му в Кунстхале Базел.

Джовани Анселмо е роден в Богофранко д'Иврея през 1934 г. Той живее и работи в Торино. През 1990 г. получава Златен лъв за живопис на 44-то биенале във Венеция. Под влияние на сюрреализма, попарта, концептуалното и минималното изкуство, ленд-арта, инсталациите и хепънингите неговите разбирания за изкуството се променят в радикална посока.

Анселмо се противопоставя на "режима на официалната култура" и комерсиалното изкуство. В творбите си изразява метафоричното, духа чрез прецизно обработени или взети без намеса гранитни блокове, които окача по стените в галерията или завързва с въжета по дърветата в парка.

Сред самостоятелните му изложби, които се открояват са: Galleria Sperone, Торино (1968), Galleria Tucci Russo, Torre Pellice (1978) и галерия Мария Гудман, Ню Йорк (1984). В груповите изложби, които е участвал са Arte Povera + AZIONI povere, Arsenali dell'Antica Repubblica, Амалфи (1968); Концептуално изкуство - Arte Povera - Land Art, Galleria Civica d'Arte Moderna, Торино (1970); Венецианското биенале (1972, 1978, 1980, 1986, 1990 и 2007 г.); Documenta 5 (1972) и Documenta 7 (1982); Сидни биенале (1976) и биеналето в Истанбул (2015 г.).