Френският милиардер Франсоа Пино, собственик на компании за луксозни стоки и арт колекционер, ще изложи част от колекцията си от модерно и съвременно изкуство под купола на старинната стокова борса в сърцето на Париж.

Стоковата борса - кръгла историческа сграда между Лувъра и Халите, ще бъде изцяло обновена и ще бъде открита като частен музей през 2018 г. Пространството е взето под наем от Пино за 50 години напред.

Име на музея все още не е избрано, но функциите са вече очертани от Франсоа Пино. Сградата ще бъде не само дом на неговата колекция, но и на художници, с които милиардерът планира да си сътрудничи по-тясно. Приоритет ще бъдат и образователните и педагогическите интердисциплинарни програми ( изкуство, музика, театър, литература, кино) за по-широка аудитория.

„В продължение на много години имах мечтата да създам международна мрежа, в която да се обменят художествени произведения, идеи, предложения и възгледи. С откриването на това пространство мечтата ми става реалност. Проектът ще съедини Венеция и Париж и ще установи постоянни и близки отношения, като се развиват в една и съща посока“, заяви на пресконференция Франсоа Пино.

Реконструкцията на сградата милиардерът е доверил на своя любим архитект великия японец Тадао Андо, който се е занимавал с всичките му венециански проекти. Работата трябва да започне в края на годината. Стойността на проекта се оценява на 100 млн. евро, но това е сумата към момента, която вероятно с времето ще се увеличи, отчитайки сложността на реконструкцията. Изложбените площи ще заемат около 4 000 квадратни метра, а в сградата ще има и конферентна сграда, оборудвана по последна дума на техниката. За директор е назначен Мартен Бетен, настоящият ръководител на Палацо Граси, който сега ще комбинира управлението на проектите в Париж и Венеция.

Във Венеция, Франсоа Пино премества своята колекция през 2006 година. Малко по-рано, той имал намерението да отвори център за съвременно изкуство на остров Сегуин в парижкото предградие Булон, там където някога се намирал заводът на Reanult. Архитект е трябвало да бъде Тадао Андо, но проектът за милиони, както се случва често във Франция, затънал в бюрократични проблеми. През 2005 година търпението на предприемача се изчерпало и прекратил всичко, а във Венеция го чакали с отворени обятия. Изглеждало, че повече няма да се върне в Париж, но не било така. Две години по-рано неговият основен конкурент Бернар Арно отвори сградата на фонда Louis Vuitton в Булонския лес и Пино отново се насочил към френската столица.

Днес във Венеция, колекционерът притежава три изложбени площи: стара къща Палацо Граси на Гранд-канал за самостоятелни изложби (в момента там се намира първата в Италия ретроспектива на Зигмар Полке), бивша сграда на морския митнически пункт Пунта дела Догана, която се използва за колективни експозиции и произведения от колекции и Театрино, площ за изложения и дискусии. В колекцията на Пино, която той събира от 1972 година има над 3000 произведения на изкуството и броят им постоянно се увеличава. За 100 години във Венеция са показани 40 % от творбите му – останалото вероятно ще може да се види в Париж.

В колекцията на милиардера фигурират творби на едни от най-известните съвременни артисти като Маурицио Кателан, Джейк и Динос Чапман, Марлен Дюма, Урс Фишер, Дан Флавин, Пол Фрайр, Дъглас Гордън, Субод Гупта, Давид Хамонс, Деймиън Хърст, Джеф Кунс, Пол МакКарти, Такаши Мураками, Джулио Паолини, Ричард Принс, Роб Пруит, Чарлз Рей, Ян Пей Мин, Чен Жен, Дзанг Хуан, Дзенг Фанжи и много други. 

Колекцията на Пино е изключително многообразна - живопис, скулптура, инсталация, видео, рисунки, създадени от различни поколения художници, идващи от различни страни от цял свят.

Франоа Пино е вторият най-богат французин, а неговите арт холдинги са едни от най-големите в света. Той се сдобива със своето богатство, като основава компанията Kering. Това е компания - собственик на модните къщи Ботега Венета, Сен Лорен и Александър Маккуйн, както и на бижутерски къщи Бушеро, производителя на часовници „Bedat & Cie” и аукционна къща „Кристис”.

Пино стана известен в модните среди през 90-те години, когато се превърна в спасителен пояс за Гучи. Когато италианската къща бе на ръба да бъде погълната от  враждебно настроената компания LVMH - ход, предприет от Бернард Арно, изпълнителния  директор на LVMH.