Италианските бедняци против всички – от капиталистите до арт пазара (10.06.2016)
Центърът Помпиду промени изцяло визията си, като изложбата Arte povera от 9 юни е първата крачка в тази посока. Феноменът Arte povera / „бедно изкуство“ (колекцията на Бобур е една от най-големите заедно с тази на Тейт Модерн и Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк) се отнася не само за кураторите, но и за „бедняците“ от музиката, дизайна, архитектурата, театъра, пърформансите и експерименталното кино.
Терминът “Аrte povera” е измислен от критика и куратор Джермано Челант за своята изложба в родния си град Генуа. На изложбата той събрал художници от Рим, Торино, Милано и Генуа, които в началото на 60те години на 20 век не работили с „благородни“ материали, а с нехудожествени: пясък, пръст, дърво, камъни, парцали и въжета. Вместо крайния резултат, тях ги интересувал процесът, а същността на своето творчество те виждали в борбата. Художниците воювали със системата, с консуматорското общество, с всички капиталисти и империалисти.
Манифестът към изложбата на Челант се нарича “Arte povera: бележки за партизанска война“. Главният опонент на „бедняците“ (въпреки че те самите се определяли като група с нежелание) е американският минимализъм, когото обвиняват в корупция на пазара и интерес само към формата.
Изложбата се открива от препариран крокодил окачен на стената в компанията на неонови цифри (Crocodilus Fibonacci, 1972 на Марио Мерц). Марио Мерц е един от пионерите на „бедняшкото изкуство“ станал известен със своите съоръжения във формата на ескимоски иглута, а също е привърженик на разсъжденията върху приемствеността в света на животните и хората. Тематическата всеядност на италианските художници, чиито различия били едва ли не повече отколкото прилики е посветена на централната част на композицията. Тя обхваща десетилетието межу 1964 и 1974 година. В главната роля са „трите тенора“.
Лучо Фонтана – автор на пространствени композиции, смел абстракционист, философ и радикал. Преди да прорязва платната и да прави дупки в тях, той създава псевдогероични скулптури и тъче неонови тръби. Неговите „картини с дупки“ са класика от 20 век наред със суперматизма на Малевич и ready-made-а на Дюшан. Той заема място не само в историята на изкуството, но и на арт пазара. Фонтана се продава еднакво успешно на биеналето на антикварите в съседство със старите майстори и на панаира за съвременно изкуство FIAC.
Друг италианец, Пиеро Мандзони, посвещава целия си кратък живот (умира 29 годишен) в борба с картината, стремейки се да я направи невидима (Achromes, 1959), като направи една единствена линия на платното, свие я на руло и остави в тубус (серия Linee, 1961). Но най-шокиращата от неговите чудатости остава консервите с екскременти на художника, 30 грама, които по цена се равняват на 30 грама злато. По такъв начин той искал да натрие носа на купувачите на съвременно изкуство. Въпреки това, желанието да се купуват негови произведения не спаднало.
В компанията на „бедните“ е и Алберто Бури. Оцелявайки след плена и войната, той лекува своите рани с творчество. Така се появяват „кървавите зебла“, за които не е щадил червена боя. Той създава и картини от изгорена пластмаса. Една от тях, „Горяща пластмаса“ преди няколко години е продадена в аукционна къща Кристис за 7,6 милиона долара, превишавайки няколко пъти оценъчната си стойност. Вярващият в отхвърлянето на търговския компонент на изкуството Джермано Челант, най-вероятно не би одобрил такъв успех на пазара.
Изложбата ще продължи до 29 август 2016г.
.jpg&w=209&h=150)
Седмо издание на международния фестивал за дизайн МЕЛБА 
Списък продажби
