Новият флагман на бокса във Великобритания ​​е интелигентна, очарователна фигура, чийто модели за подражание са Мохамед Али, Ленъкс Люис, Пабло Пикасо и Ван Гог. Това със сигурност е странно, меко казано, да откриеш боксьор, с който свободно да си говорите за работата на друг от неговите герои - американецът Жан-Мишел Баския, нео-експресионизма и примитивизма в творчеството му.

Любовта към изкуството Джойс наследява от родителите си, баща му Филип е шотландец-роден в Ирландия, реставратор на антики, а майка му Марвел, която е масажист има нигерийски корени. "Татко рисуваше,  докато майка ми беше добра в грънчарството.", споделя Джойс. "И двамата обичаха изкуството и аз се насочих към него още в училище, където имах добри учители, които ме насърчиха да кандиидатствам за стипендия от фондация за изкуства в университета."

Любимата творба на Джойс произведена в малко студио в южен Лондон - апартамент, където той живее с майка си, представлява маслен портрет в реален размер на Мохамед Али. "Най-напред започвах да рисувам с молив, но сега действам направо на четката. Имам оферти за картината на Али, но не искам да се разделям с нея в момента, въпреки че един ден може да я представя на търг.“

Боксьорът художник също така е създал портрети на Брус Лий, Майкъл Джексън, сестрите Уилямс и Бионсе, но казва, че неговото предпочитание е към абстрактното и символичното. "Идеята на фото-реализмът според мен е да направиш картината по-интересна, отколкото е снимката, по която се работи. В това отношение наистина харесвам Пикасо. Ранните му работи са удивително точни преди да се обърне към символизма", добавя Джойс.

Боксьорската кариера на Джо Джойс започва чак когато е на 22, след като се разхождал във фитнес залата на университета и бил поканен за спаринг. "Боксът веднага ме грабна. Знаех си, че мога да бъда добър в това. Това, което ми хареса е, че има толкова много аспекти, толкова много и различни режими за усъвършенстване и тренировка. И когато печелиш - уау! Можете да получите такова удоволствие само когато съдията вдига ръката ви за победа."

После идва рисуването. "Боксът беше на първо място до сега", добавя той, "целта ми не беше просто спечеля, но и да поддържам непобеден рекорд през сезона. Дадох всичко от себе си, тренирах правилно и сега съм просто разочарован. Среброто не е толкова зле, очаквах злато, но явно не е било писано. Въпреки, че съм се концентрирал върху бокса в момента, когато тялото ми не може да поеме повече се опирам на моето изкуство, винаги съм в състояние да вдигна четката. Последната ми мечта е един ден да мога да си позволя голямо студио и да направя самостоятелна изложба."

Наставникът на Джо Джойс в Middlesex, Стив Мъмбърсон, доцент по живопис и графика, раказва, че Джойс започва "като художник, който основно се интересува от създаване на автопортрети, след това [започва] портрети на други боксьори, американски и британски."

По време на престоя си в Middlesex, Джойс, прекарва семестър в университета в Сакраменто, Калифорния. "Когато се върна, творчеството му стана по-интуитивно, неговата палитра много по-ярка с увеличаване на мащаба.", казва Мъмбърсон.

"Той е един скромен млад мъж извън ринга и пълен професионалист на него. Той подхожда към живописта му със същата степен на ангажираност".