На 15 септември в изложбените зали на СБХ, Надежда Кутева ще представи някои основни сюжетни линии, в които работи през последните години. Поредица „Градски пейзаж“, започнала с мотиви от значими, култови сгради от столицата, както и сгради от модерна София.

В цикъла „Контражури“ ще се покажат морски пейзажи, както и серия натюрморти. Тук светлината е и тема. Тя елегантно разгръща структури от блясъци и сенки. Пейзажът гледка се явява като естествен контрапункт на поредицата архитектурни пейзажи. Тук водещото начало също е светлината. Ще бъдат показани произведения с един и същ мотив, осветен през различни части от деня. Друга основна и знакова за авторката тема,започнала от продължителните й пътешествия из Македония – „Църкви и манастири“, ще намери също място в изложбата. Преди десетилетие големият български литературовед и преводач Владимир Свинтила. Определя Кутева като художник етнограф. Оставайки вярна на основната тема на творчеството си – фолклора и бидейки над онези предразсъдъци, които със снобско високомерие определят етнографията като примитив, Надежда Кутева със страст на истински изследовател продължава да проучва, издирва и интерпретира фрагменти от това бездънно народно богатство със стремежа да създаде една нова, съвременна иконография. Редом с полиптисите „Шопкини“, „Тракийки“ и др. ще бъдат показани и нови вариации върху български обреди и обичаи.

Живописните платна ще бъдат придружени с част от десетките рисунки, които предхождат работата с боя.

Мотивът, идващ от живота и хванат със снопове цветни моливи, преминава от реалността, през фантазията, съпътствайки видяното и прочетеното, изживяното и мечтаното, буквалното и измисленото, онова, което влиза през слуха и разтваря очите, за да намери логична среща в гонещи се цветове и форми.

Откривайки ритъма на природата в ритъма на танца , авторката търси древното ладово звучене навсякъде – във великолепните пропорции на националния костюм, в плавните извивки на византийските аркади, в безшумния жест на слезлите от фреските пророци, в сблъсъка на облаците, в мистичния тътен на кукерите, в леките стъпки на моминския танц, за да се опита, като в шевица, да извиси празничното до идеала.