На 7 април /петък/ от 18.00 ч в галерия Резонанс, Пловдив се открива изложба на Феникс Върбанов. За изложбата художникът представя работи от различни периоди, но преобладават тези, правени през последните две години, повечето от тях специално за изложбата му в Пловдив.

"Феникс Върбанов е роден в София през 1962 година в семейството на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей. От 1979 до 1987 учи в Lycee Pilote de  Sevres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Superieure des Beaux-Arts, Paris. През 1987-88 специализира в китайската академия по изкуствата Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато пребивава в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва през същата година в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава, вече повече от 30 години, остава верен на хартията и туша.

Традиционната китайска хартия има множество разновидности, тя може да бъде много фина, на пръв поглед крехка, но всъщност неочаквано устойчива. Феникс е запленен от нейните възможности, експериментира със снемане на релефни повърхности, нагъване, изпъване. Китайската хартия улавя в капана си и най-деликатните докосвания, и бруталното мачкане. Сякаш безропотно се подчинява, но всъщност презентира нежността и експлозиите с могъща сила. Функциите на туша са по подобен начин безкрайни, той може да бъде положен като рана или деликатно и бавно да се всмуква, оставяйки отчетливите нюанси на всмукването от хартията. Катраненочерен или във всички възможни трептения на сивото. Звукът от всмукването на туша от хартията може да се чуе и неговото ехо да отекне в душата на чувствителния зрител.

Първата своя значима изложба Феникс Върбанов нарича китайски синдром. Това наименование е признание не просто за обсебването му от китайските материали, чрез които съгражда наново пъпната връв към майчините си корени. Отпечатването на различни повърхности, снемането на релефи, където тънката китайска хартия е способна да улови и най-малкото трептене, папиларните линии на повърхностите, мачкането, нанасянето на туш и изглаждането при подлепването на хартията играят водеща роля. Квадратът е основният мотив в отпечатването, като че ли през него Феникс поглежда в кладенеца, за да види насложени проблясъци на събития от далечни времена, кодирани в подсъзнанието му, от които, аха, да изплува образ. Той сякаш хвърля мрежи със смътната надежда да изплуват духовете на образи, за да бъдат уловени, и в най-добрите му работи се долавя техния дъх, тревожното очакване от появата им. В това е тяхната сила. Тази изложба ознаменува трайния му интерес към кръглия формат, в който ин и ян, женската и мъжката енергия, тъмното и светлото понякога нежно се прегръщат, понякога яростно се сблъскват. Смачканата и рисувана хартия, където в лабиринта от планини и долини и най-вещият специалист по Фън Шуй би се изгубил, ми нашепва или крещи, че той е успял, че той е победител. Крясък на птица, която излита от развълнувано море. В работите, правени през 90-те години, се появява отпечатаният кръг или кръгове, или кръгли мрежи, чиято функция е да умиротворят вълненията. Това е времето, в което следите от употребата на четка ще бъдат все по-ясно различими, а в някои работи ще доминират.

За изложбата в галерия Резонанс Феникс Върбанов представя работи от различни периоди, но преобладават тези, правени през последните две години, повечето от тях специално за изложбата му в Пловдив. Време за тежнение в посока към бащините корени (имам това усещане). Неслучайно тя е назована СЛЕДИ ПО ПЪТЯ. Дори бих казал, това не са просто следи, а изповеди за случващото се по Пътя. Мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. Експлозиите на чувствата и мощните движения на четката, породени от тези крайно противоположни състояния, където водата е опитомила туша. И това опитомяване е победа на вечното над случващото се, на шепота над вика."   - Красимир Илиев