Изложбата "Entartete Kunst" или Дегенеративно изкуство е организирана в кратък срок.  Тя е в резултат на конфискацията на около 650 творби от епохата на класическия модернизъм от колекцията на 32 немски музея. Малко преди избухването на Втората световна война, нацистите конфискуват "изродени" произведения на изкуството от галериите в Германия. По-късно става ясно, че режимът е поддържал документация на 16 558 произведения на съвременното изкуство, които са били продавани, заемани или унищожени. В него са включени произведения на знаменити художници като Пикасо и Ван Гог. След художниците, попадащи под определението „дегеративни”, се нареждат и Паул Клее, Оскар Кокошка, както и един от най-почитаните немски художници – Франц Марк.

Йозеф Гьобелс настоявал пропагандната изложба да се направи в контраст на първата „Grosse Deutsche Kunstausstellung“, която показва образци на „великото немско изкуство“. Само две седмици преди откриването, той упълномощава Адолф Цийеглер и неговата комисия да изберат и вземат необходимите произведения, които после ще бъдат обявени за „дегенеративни“ и изложени за присмех на публиката.  Впоследствие, това изземване е легализирано, когато през 1938 година е приет „Закон за конфискация на продукти на дегенеративното изкуство“.

Изложбата  „Große Deutsche Kunstausstellung" има по-дълъг времеви период за планиране. През юни 1936 година, на годишната среща в Haus der Deutschen Kunst се анонсира, че сградата ще бъде отворена „по желание на фюрера“ с изложба от произведения на съвременни немски художници, скулптори и графици. „Große Deutsche Kunstausstellung“ е трябвало да бъде провеждана ежегодно, като по този начин се подчертава главната роля, която Хитлер е предвидил за сградата. Въпреки, че жури от художници първоначално решават за избора на представяните творби, през юни 1937 година Хитлер назначава своя официален фотограф Хайнрих Хофман и Карл Колб, директор на Haus der Deutschen Kunst за втори подбор на произведенията. Мнението на фюрера, обаче остава решаващо и последно.

За осемте издания на „Große Deutsche Kunstausstellung“ са привлечени около 4,5 милиона посетители, които допринасят с 4,6 милиона райхмарки за Haus der Deutschen Kunst. Общо 12 550 творби под формата на скулптури, картини и графики са изложени на 8-те изложби, като повече от 7000 от тях са продадени на обща стойност от 19 милиона райхмарки. Над 9 000 творци са подавали творби между 1937 и 1944 година.

Като продължение на тези политики през 1938 година се въвежда индекс на художниците. Този индекс кореспондира със списък на конфискуваните творби с „дегенеративно изкуство“, организиран от Министерството на пропагандата, подреден по азбучен ред и градове. И двата индекса са включени в изложбата в архивната галерия в дигитална форма.

Haus der Deutschen Kunst отваря врати на 18 юли 1937 година и е отбелязан като една от важните забележителности в туристическите брошури на Мюнхен. През лятото на 1937 година градът е посетен от 735,544 туристи. Освен Haus der Deutschen Kunst, те посещават също и други архитектурни проекти представящи нацистката пропаганда, като например Königsplatz, който е превърнат в място за паради и култ пред фюрера.

Сградите на нацистката пропаганда служат като декор за множество аматьорски филми и снимки, които попадат в семейните албуми и по този начин в колективната памет на поколенията. Такъв анонимен аматьорски филм е „Munich, Summer 1937”, който е замислен като спомен и документира удоволствието от пътуването. Създава се впечатление, че 1937 година е преминала в частни, неутрални събития. От политическа гледна точка обаче, лятото на 1937 година е времето на измамно спокойствие. Още през следващата година се разкриват изключителната политическа агресия и убийственият расизъм на нацистката държава.