Пол Дюрика, обществен историк, който създава реконструкции и пешеходни обиколки със своята серия „Pocket Guide to Hell”, дава идеята да се възстанови церемонията преди няколко години. Дюрика е заинтригуван не само от мащаба на откриването през 1967 г., но и от възможноста да помогне на обществеността да види отново работата (кметът Ричард Джей Далей дърпа въжето, за да освободи завесата, покриваща скулптурата, свири чикагският симфоничен оркестър, Гуендолин Брукс прочита стихотворение написано за случая). "След половин век „Чикаго Пикасо“ стана част от изградената среда", казва Дюрика.  Все пак, както е документирано, „Чикаго Пикасо“  разгневява и озадачава някои политици и членове на обществото, заради абстрактността си, или поради лявата политика на художника.

Скулптурата може никога да не е била в опасност от това да бъде унищожена или заменена  със статуя на бейзболния играч на Cubs Ърни Банкс (по желание на градския съвет), но в продължение на няколко години, думата „противоречив“ предшества всяко споменаване на произведението в пресата. „The Chicago Tribune“ прави неформално проучване сред хората, които минават покрай скулптурата, което води до сравняване на статуята с павиан, летяща монахиня и крава, която се плези. След това се превръща в символ на Чикаго. Тъй като тогава няма никакви авторски права върху "Чикаго Пикасо", изображението започва да се появява върху стоки и сувенири. "Веднага щом видите, че се появява върху копчета и чаши за кафе, статуята спира да бъде противоречива", споделя Дюрика. Тя се появява и във филми като „The Blues Brothers“ и „Ferris Bueller's Day Off“. Статуята става и фактор за бъдещия успех на две публични произведения на изкуството в Чикаго: “Cloud Gate” на Аниш Капур и “Crown Fountain” на Джаум Пленса.

За да се подготви за годишнината, Дюрика проучва архивите в „Skidmore, Owings & Merrill (SOM)“, една от архитектурните фирми, която проектира площада и градския център, който по-късно е преименуван на името на тогавашния кмет Далей. Архитектът Уилям Хартман първи започва разговора с Пикасо и ръководи проекта. Дюрика успява да се запознае с бележките на Хартман и да прочете колекция от писма, отговарящи на идеята за изпълнението. Когато Хартман посещава Пикасо във френската Ривиера през 1963 г., той му донася пакет, предназначен да даде на художника вкус за Чикаго. Той включва индианска военна шапка, бейзболна фланелка "White Sox", футболен шлем на"Bears" и снимки на Ърнест Хемингуей и Карл Сандбург. В бележките е отбелязано, че Пикасо най-много реагира на образа на Хемингуей, тъй като двамата са станали приятели през времето прекарано в Париж през 20-те години.

Високият 50 фута Пикасо е изработен в American Bridge Division of US Steel в Гари, Индиана от стомана Cor-Ten. Структурен инженер от SOM увеличава 42 инчовия макет на художника (макетът се намира в колекцията на Art Institute). Той е сглобен на място, скрит от скеле покрито с хартия, от строителен екип, който заварява и заглажда 162-тонната скулптура. Периодично, на Пикасо са изпращани снимки от процеса и са одобрени няколко незначителни структурни промени, направени с цел да се предпази от силните ветрове.

Марк Кели, настоящият комисар по културата в Чикаго, тогава е на 16 години и живее в далечната южна част на града, когато е инсталирана скулптурата Пикасо. Тя е тема във всяка нова изложба и доминира семейния разговор. "Атмосферата, която си спомням толкова ярко, бе, че имаме, този извънземен звяр или каквото и да е, без да има име, сякаш някой позьор художник е изиграл шега на града", казва той. Но Пикасо завладява въображението му. "Смятам, че станах малко по-отворен и любопитeн за градската среда и за това, кое се смята за изкуство".

Но въпреки споровете, дори по време на откриването й, скулптурата печели нечувано уважение. "Това не беше нищо друго освен голямо, уютно метално нещо. Това е всичко за него ", пише журналистът Майк Ройко в „Chicago Daily News“. – „Извисяващи се линии, да. Интересен дизайн, сигурен съм. Но фактът е, че има дълго глупаво лице и прилича на някакво гигантско насекомо, което е на път да яде по-малко, по-слабо насекомо. То има очи, които са безмилостни, студени, зли. Но защо не? Всеки казва, че носи духа на Чикаго. И от хиляди километри, случайно или по предназначение, Пикасо го улавя. Въпреки споровете, дори по време на откриването й, скулптурата спечели нечувано уважение.“