Елинор Антин е ключова фигура на концептуалните художествени движения от 70-те години на миналия век. Нейната практика обхваща пет десетилетия и обхваща теми, свързани с идентичността, пола, класовото разделение и социалните структури. Мултидисциплинарният подход на Антин включва инсталации, живопис, рисуване, писане и най-вече фотография и пърформанси. Реструктурирайки историческите разкази, реални и фиктивни, тя изследва образните изрази на феминисткото и концептуалното изкуство. Днес, вече осемдесетгодишна, тя остава един от водещите феминистки художници в цял свят.

Дебютната изложба в галерията "Richard Saltoun" се състои от нови и емблематични произведения на Антин:

„Одисеята на Елена“ (2007) и "Последните дни на Помпей" (2002) използват като вдъхновение ключови алегорични моменти в гръцката или римската митология. Актьори, облечени в костюми на герои, позират пред театралните декори и зашеметяващ природен пейзаж: гладиаторите позират в средата на битката; художник изучава музата си в студио. Тези хиперреални живи същества се трансформират от съвременни облекла и непознати предмети – в библейския сюжет „Съдът на Парис“ например е показана домашна прислужница с прахосмукачка.

В монументалната „Одисеята на Елена“ (2007) Антин представя своята версия на легендарната фигура на Елена от Троя, известна като най-красивата жена в гръцката митология. Елена е гигантска глинена скулптура, която несъзнателно чака да бъде завършена от окарикатурени мъжки художници. Типично излегнала се гола, тя чака да бъде събудена в произведение на изкуството, действие, определено само от мъжете, които я правят.  В "Последните дни на Помпей" (2002 г.) двама едва облечени гръко-римски борци застанали на центъра на подиума преплетени в битка в полза на гледащите жени. Борците на Антин приличат на гръцка скулптура от III век, макар че са загорели, намазани с олио и с парче плат, което се носи около бедрата изработено от златна тъкан. Тук древната алегория пътува във времето, за да стане сатирична постмодерна сцена, където жените гледат, а мъжете са обект.

Серията  „The King of Solana Beach“ (1972) съставлява третия елемент на изложбата. Облечена в като брадат мъж за удивление и присмех на местните граждани, Антин позира като символ на Солана Бийч (крайбрежен град в Сан Диего, известен със сърфинг културата си). „Кралят“, дребен по ръст, парадира по улиците, изследва и предлага съвети на членовете на местната общност. Зад грандиозния си вид обаче е уязвим; той се бори в губеща битка, да запази правата си върху земята, която неизбежно бива продавана на стриотели за нови мащабни проекти.

За Frieze Masters  (5-8 октомври 2017 г.) Richard Saltoun (щанд G12) ще представи солов щанд с творбата на Антин “100 BOOTS” (1971). Епична визуална история, представена под формата на 51 пощенски картички, тази творба запечатва духът на времето на 70-те години на Америка и преформулира формата на изкуството. Антин фотографира 100 черни каучукови (Wellington) ботуши в различни сценарии, които отпечатани като 51 черно-бели картички изпраща на над 1000 души, включително художници, куратори и критици. По този начин тя се възпротивява на традиционните методи за изложба и вместо това комбинира производството и представянето на нейната творба, така тя навлиза в света на „мейл изкуството“ /поща/ и достига до по-голяма, по-разнообразна аудитория. Ботушите, пътуват, за да се установят накрая в Ню Йорк. Отразявайки техния разказ, през 1975 г., „100 BOOTS“ дебютира в музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк. Това е първият път в Лондон, в който редки стари принтове от тази серия ще бъдат представени заедно с пълен набор оригинални пощенски картички.

Антин ще представи и соло пърформанс „Eleanor Antin: Me, Myself and I“ в галерия "Serpentine" в Лондон, петък 15 септември 2017 г., 20ч. Тя ще чете от три автобиографии "Разговори със Сталин”, “Животът на художника: Елинор Антин” и “Да бъдеш Антин“, на всеки от които е автор.