Историята на колекцията Моне се събира малко по малко от упорити куратори, чиято работа е по-скоро детективска. Единственият пълен опис, съставен от нотариус след смъртта на Моне, е бил изгорен заедно с архивите на община Les Andelys през 1940 г. Единственият наследник - най-големият син Мишел Моне, получил след смъртта на баща си заедно с имота, изкуство на стойност не по-малко от 5 милиона франка, продава почти всичко. Картините на Камий Коро, Реноар, Сезан, Писаро, Дьолакроа са разпродадени преди Втората световна война и в следващите години, за да плати Мишел скъпото си хоби - африкански сафарита. Всичко, което остава: картините на самия Моне и малък портрет на родителите му дело на  Реноар - бездетния син дарява на музея Мармотан.

Отправната точка в колекцията е портретната карикатура на Моне от Чарлс Мари Луи. Двамата учат заедно в Льо Хавър и, като млади рисували карикатури за да изкарат пари. Портретът е първият в колекцията от портрети на Моне. По-късно колекцията на импресиониста се допълва главно чрез подаръци. Докато е начинаещ художник, заедно със съпругата си Камила били красива двойка. Изложбата разказва, че една вечер Реноар посещавайки в Аржантьой добрия си приятел Клод, вижда в градината Камила да играе със сина си - и той не може да устои, взима четките и боите на Моне и рисува портрет, който подарява на моделите си ( "Мадам Моне и сина й ", 1874). И това е почти единственото нещо на Реноар, за което Моне не плаща. От 1890 г. насам се появяват сериозни американски купувачи на картините на Моне и колкото по-успешен и търсен художник става, толкова повече започва да купува от колегите си. Той придобива най-малко пет важни произведения на своя приятел Реноар. За "Джамията. Арабският празник“ (1881) дава 10 хиляди франка.

Пол Сезан е друг любим художник на вече заможния колекционер Моне. Има една история за това как той сключва сделка с търговец на картини, който купувал от импресионистите. За негов пейзаж Моне искал 100 франка, но търговецът имал само 50 и „доплатил“ с картина на Сезан. Най-известното произведение на Сезан от колекцията на Моне е "Негър".

Друг известен анекдот е, че когато Моне дал на заем на Писаро 15 000 франка, за да си купи къща, той е поискал в замяна неговата картина „Селянка забива колове” от 1891 г. Моне разменял работи и с Огюст Роден. На приятеля си той подарява пейзаж на Бел-Или, като получава от него - бронзовата "Млада майка в пещерата". Но по-голямата част от колекцията си Моне купува. От 1900 г. той работи с големи търговци на пазара на изкуството като Пол Дюрланд-Рюел и Амброаз Волар. Благодарение на Дюран-Рюел, той купува няколко портрета на децата на втората съпруга на търговеца. Първият й съпруг, някога успешен търговец и колекционер Ерна Охеде, поръчва портрети на шестте си деца на най-модните художници, сред които и самия Моне, но в крайна сметка продава колекцията заради дългове. Моне се опитва да откупи поне част от по-ранните си творби по този начин.

Великият импресионист често е виждан на пред-аукционите изложби в Париж, но никога в аукционната зала, тъй като искал да остане в сянка. Моне колекционира и творби на Дьолакроа, Будин и Коро – въпреки, че не признава влиянието им върху работата си до края на живота си.