Картината Salvatore Mundi е единствената творба на Леонардо в частни ръце и е предложена на историческия търг миналата седмица от семейната колекция на руския милиардер Дмитрий Е. Риболовлев. В сряда вечерта, в търга на следвоенно и съвременно изкуство на Кристис (в който творбата на Леонардо да Винчи беше включена, като изключение за да достигне до купувачи отвъд ценителите на Ренесанса), „Спасителят на света“ се продаде за шокиращите 450.3 млн. долара - най-високата цена, която някога е платена за произведение на изкуството на търг. Струва ли си? И какво купувате: картината или марката?

Преди да бъде идентифицирана картината е закупена при продажба на имоти през 2005 г. за по-малко от 10 000 долара и първоначално се счита за копие на изгубен Леонардо, завършено около 1500 г. и част от колекцията на Чарлз I, крал на Англия. С течение на времето повърхността на дървото потъмнява и се напуква, след което е грубо реставрирана, както показва изображение в каталога за продажба. Почистена от консервационното ателие на Диан Модестини, картината сега е в особено състояние между оригиналната си форма и внушителната, макар и частична реставрация.

Разбира се, качеството и мястото на картината в историята на северно италианското изкуство не са предмет на разговор в залата за продажби в сряда, нито пък разтревожиха хилядите посетители, които я видяха в Ню Йорк, Лондон или Хонг Конг. От Кристис умело промотират творбата на Леонардо, от видеоклиповете, включени в маркетинговата кампания до световната обиколка на картината, която генерира зрители, които просто искат да я видят. Творбата е представена почти като свещена реликва, а маркетинговият отдел на Кристис не пести суперлативите, като я нарече "мъжката Мона Лиза". Фантазията за индивидуалния гений се продава, фантазия по-съблазнителна и трайна, отколкото която и да е в западното изкуство. И точно за това ще бъде много трудно за аукционните къщи да насочат вниманието към, която и да е друга картина. Светът на изкуството вече е коренно различен, Кристис наложи нови традиции в организирането на такъв търг, а таванът на цените се оказа неочаквано неограничен. Дали тази продажба ще стимулира целия пазар? Цената от 450 милиона изключение ли е или знак за бъдещето? И ще започнат ли другите аукционни къщи да имитират стратегията на Кристис, която се съсредоточава по-малко върху експертизата и автентичността, а повече върху маркетинга?

Докато се опитват да разберат кой е купил картината, специалистите анализират и самото наддаване. Оферирането, започна с шест купувачи и достигна пикови цени за почти 20 минути, с често колебание на скоковете и променливи стъпки. Вместо да се движи плавно от 370 милиона долара в една последните оферти цената изведнъж скочи до 400 милиона долара - агресивна стратегия, която спечели картината на анонимния купувач наддаващ по телефона и остави всички в залата безмълвни.

"Хората ме питат:"Кога ще видим картина за милиард? "- каза Брет Горви, търговец на изкуство и бивш световен директор за следвоенно и съвременно изкуство на Кристис. "Не става въпрос за качеството на картината. Става въпрос за последната картина на художник в частни ръце, който е легенда, който е част от нашата цивилизация. Кой друг артист може да бъде това? Какви други картини? Автопортретът на ван Гог в перфектно състояние, с отрязано ухо, би могъл да създаде сравнимо пазарно вълнение, може би дори 500 милиона долара, но дори и тази картина ще бъде измерена по отношение на качеството си. Тя няма да бъде от изключителната рядкост, последната от последните".

Експертите добавят, че продажбата на Кристис утвърждава продължаващия възход на пазара на изкуството и потвърждава доколко изкуството се е превърнало в инструмент за инвестиция на богатите. Що се отнася до това дали успехът на Леонардо е в състояние да повиши останалите продажби, то втората част от аукциона в сряда показа, че отразената слава не е достатъчна.

Междувременно хората в музейния свят се мъчат да осмислят астрономическата цена, която никой музей не би могъл да си позволи. Мнозина се надяват, че купувачът в крайна сметка ще дари или заеме произведението на някоя институция. Може би за това никой не коментира качеството на произведението, като се има предвид, че картината е значително пребоядисана и възстановена. Други твърдят, че състоянието в крайна сметка е без значение - не купуваш картината, а "Леонардо", цитирайки маркетинговата кампания на Кристис – „Вие буквално купувате легендата.“