Нестандартно за времето си, Владимир Третчиков продава картината си като отпечатъци с различни размери в универсалните магазини. Той е първия художник, който масово възпроизвежда творба и така я прави достъпна за всички. Третчиков искал всички да се наслаждават на изкуството му и така заслужава прозвището „художника на народа“. Любопитно е, че той получава повече пари от продажбата на отпечатъци отколкото от продажбата на маслени платна, а от всички негови платна „Китайското момиче“ става най-популярно. Третчиков е известен художник и преди това, но образът на момичето допринася още повече за успеха му. Портетът става част от поп културата, дори се появява във видео на Дейвид Бауи и филмът „Алфи“.

Всъщност „Китайското момиче“ е най-мултиплицираното произведение на изкуството в света. Отпечатани са милиони копия след създаването му през 1950-те, изпреварвайки Мона Лиза. Познатият образ на момиче с тъмна коса, ярко червени устни и необичайна синьо-зелена кожа може да бъде видян върху тениски, чаши, аксесоари и плакати по цял свят.  Не може да се отрече, че има нещо магнетично в погледа на картината, нещо толкова силно привличащо в израза и красота, която завладява едно цяло поколение. Тя несъмнено е интернационален шедьовър, интересен преход от изящно изкуство към поп арт. Тя е и документ за историята на Южна Африка, защото е нарисувана по време на апартейда, от чужденец, с модел от друга раса. Много определят Третчиков за първия поп артист, преди Анди Уорхол.

По време на дългата си кариера Владимир Третчиков прави 52 изложби в Южна Африка, Великобритания, САЩ и Канада, постигайки още по-голяма известност. Докато Моника прекарва живота с в голяма бедност, отглеждайки сама петте си деца като самотна майка, работеща в магазин за риба и неподозираща за популярността на картината. Когато през 90-те случайно открива колко известен е образът й, тя се свързва с Третчиков и подновява приятелството си с него.

След като е проден от автора, оригиналът на „Китайското момиче“ е в частна колекция в САЩ през по-голямата част от съществуването си, докато внучката на първия купувач не я предлага на аукцион през 2013 г. Тогава платното е откупено за 1 милион паунда от Лорънс Граф, собственичка на хотел и винарска изба в Кейптаун, където е изложено произведението. Макар Третчиков да умира през 2006 г., Моника присъства на официалното представяне на картината. Събитието символизира едно щастливо завръщане, споделя тя, тъй като картината отново е публично достъпна за широката публика.

Нито моделът нито авторът могат да обяснят защо този портрет става едно от най-иконичните изображения на ХХ век. Въпреки че е най-продавания арт принт на всички времена, Третчиков пише „ все още не мога да обясня мистерията на картината си. Никога не бих повярвал, ако някой ми беше казал, че ще нарисувам картината, която се харесва на европейци, африканци и азиатци еднакво…“. Каквато и да е причината произведението и мистериозната му муза са част от световното модерно изкуство. Независимо дали обичаш Третчиков или не, той достигна всяка част на света…