В статията си, озаглавена "Демократизиране на пазара на изкуството: фракционна собственост и сигурност", авторите, използвайки исторически данни за продажбите от галерия “Лео Кастели“, моделират примерно портфолио, за да определят какво би се случило, ако Джаспър Джонс и Робърт Раушенберг са запазили 10% дялове от собствените си произведения, продадени от Кастели между 1958 и 1963 г. Например, те установяват, че ако Раушенберг е запазил 10% от „Rebus“ (1955), първоначално продаден за 2,800 долара, възвръщаемостта от тази инвестиция би генерирала 575,000 долара въз основа на 10% от цената на последния търг на картината за 5,75 млн. долара в Сотбис - Ню Йорк през 1988 г. Джонс се оценява още по-добре с „False Start” (1959). Първоначално на цена от 1,000 долара, нараствайки до 15,5 млн. долара на последния си търг (Сотбис - Ню Йорк, 1988 г.), възвръщаемостта би била 1,55 млн. долара. Сравнявайки с индекс за оценка на състоянието на фондовия пазар в САЩ за същия период, Уитакър и Кресъл установяват, че възвръщаемостта на произведенията на Раушенберг би била до 140,8 пъти по-добра, а на Джонс - до 986,8 пъти по-добра, отколкото ако творците са инвестирали парите си на финансовите пазари.

Предупреждавайки, че тези два случая представляват оптимистични сценарии, авторите стигат до извода, че художниците и дори арт дилърите могат да се възползват от система, в която се отказват от пари в първоначалната продажба в замяна на част от произведението. За разлика от възнагражденията за препродажба, които трудно се регулират и привеждат в действие, такива частични дялове, възможни за контролиране с новите технологии, могат да се търгуват независимо от самата творба, като се открива достъп за художниците до пазарно ориентиранo подпомагане.

Междувременно, инвеститорите лесно могат да придобият и поддържат диверсифициран портфейл от акции, разпределяйки риска. Авторите смятат, че моделът на частично притежание би могъл да се разпростре до всеки автор, чиято работа трудно може да се оцени в ранните години, но често генерира печалби на по-късен етап, от които художникът не получава нищо.

Според Уитакър, фракционнният дял на художниците се отнася до "несъответствие" на пазара на изкуството. "Нашият анализ показва, че хората, които най-много печелят са тези, които най-ранно залагат на изкуството, а не хората, които го създават", казва тя.