![](images/tabs_01.gif)
![](images/tabs_03.gif)
Изложбата е конструирана от няколко несъвместими разказа /на пръв поглед/. От една страна преминаваме през създаването на първите Български ех-либрис организации където малката графична форма и авторската книга стават повод за създаване на нови социални и културни структури с членство във ФИСАЕ /световната ЕХ Л Федерация/. Спецификата на тази материя и изискванията на колекционерите оказват сериозно влияние върху формирането на авторските търсения на няколко поколения възпитаници на специалност "Графика" в Националната художествена академия.
От друга страна фокусът пада върху различните от традиционната тиражирана графика посоки в личното творчество на основните двигатели на тези организации - Онник Каранфилян/ /МЕЦ-София/ и Роберт Баръмов /АСИ/ .
Какви събития в обществото ни са причина Роберт и Онник да анализират натрупаните умения в образователната ни система през тоталитарния период и да търсят други начини за себеизразяване и присъствие в съвременните културни процеси, различни от традиционната тиражирана графика? Можем ли да се отърсим от натрупаните рутини и каква би била критичната реакция на културния елит към този опит? Къде е и кой определя границата, която припознава нашите малки лични истории като достатъчно значими за да бъдат прибавени към българската културна ИСТОРИЯ?
![](images/arrow.gif)
![](images/arrow.gif)
![](images/arrow.gif)
![](images/arrow.gif)
![](images/arrow.gif)
Добавете коментар
![](images/tabs_01.gif)
![](images/tabs_03.gif)