Изложбата е конструирана от няколко  несъвместими  разказа  /на пръв поглед/.  От една страна преминаваме през създаването на първите Български ех-либрис организации където малката графична форма и авторската книга стават повод за създаване на нови социални и културни  структури с членство във ФИСАЕ /световната ЕХ Л Федерация/. Спецификата на тази материя и изискванията на колекционерите оказват сериозно влияние върху формирането на авторските търсения на няколко поколения възпитаници на специалност "Графика" в Националната художествена академия. 

От друга страна  фокусът пада върху различните от традиционната тиражирана графика   посоки в личното творчество на основните двигатели на тези организации - Онник Каранфилян/ /МЕЦ-София/ и Роберт Баръмов  /АСИ/ .

Какви събития в обществото ни са причина  Роберт и Онник да анализират натрупаните умения  в образователната ни система през тоталитарния период и да търсят други  начини за  себеизразяване и присъствие в съвременните културни процеси, различни от традиционната тиражирана графика? Можем ли да се отърсим от натрупаните рутини и каква би била критичната реакция на културния елит към този опит? Къде е  и кой определя границата, която припознава нашите малки лични истории като достатъчно значими за да бъдат прибавени към българската културна ИСТОРИЯ?