Съвременното изкуство е напуснало местните малки галерии в кризисните години. За него пътуват до Брюксел, а също и в приморския моден град Кноке-Хайст, където е офисът на една от най-големите белгийски галерии „Гай Питерс“ със звезди от най-висока класа - Ян Фабр, Кун Ванмехелен и Вим Делвуа. Въпреки това, благодарение на триеналето, в Брюж не само свикват със съвременното публично изкуство, но и активно го овладяват.

Петнадесет произведения под формата на плаващи платформи, мостове и инсталации са разположени близо до водата или директно върху нея. Те не могат да останат незабелязани, ако се разхождате или ако плувате по каналите с лодка. Кураторите на триеналето, директорите на музеите в Брюж Тил-Холгер Борхерт и Мишел Девилд, са се  погрижили за малкото градче с пропорционални интервенции, носещи  хуманитарни идеи: да не се хвърля боклук, по-често да се виждаме един друг наживо, да се насладим на природата, като се отбелязва контакта й с архитектурата. На забележка относно неутралността на триеналето Борхерт отговоря: „Вие говорите за спокойния характер на триеналето, а сега си представете, че розовият проект SelgasCano се появи на каналите в Санкт Петербург.“

Плаващият остров на испанското бюро SelgasCano е популярен сред младите хора. Архитектите на проекта, които са правили цветен коридор за летния павилион на Serpentine 2015 г., тук са направили неоново розово пространство, което напомня надуваем пръстен и парник, в който винаги е слънчево.

Вълнообразният остров на корейското бюро OBBA  представлява детска площадка с висящи бели въжета към водата, на които можете да се люлеете като на люлка. Но хитът триеналето е кит, който скача на площада  Ян ван Ейк точно в пред  културния център „Poortersloge“, където, между другото, е разположен целият архив на събитието. Китът е измислен в американското бюро Studio KCA. Той е направен от боклуци събрани от Атлантическия океан до бреговете на Хавай и тежи 5 тона.

Произведенията, направени от дърво, в сравнение с триеналето от 2015 г., са намалели, въпреки че все още не са малко: беседката на Вестли Мюрис плаваща като сал, „Училище на бъдещето“ на  Кумла Адейеми, все още недовършената кула-къща на Питер ван Дрише посветена на световното покачване на нивото на водата и състоящо се от издигащи се блокове-стаи.

На фона на сдържания с отенъци на сепия средновековен град, съвременното произведение не трябва да е ефектно, за да бъде забелязано. Едно от произведенията с най-дълбок смисъл е направено от бетон и при облачно време се слива с небето и водата. Подобно на древен зикурат, конструкцията на белгиеца Ренато Николоди  „Ахерон“  на моста „Дуиненбруг“ е посветена на границата между живота и смъртта и реката на скръбта, по която в древногръцката митология Харон превозвал душите на мъртвите. За туристите, които идват в Брюж – това е едно доста грубо и драматично напомняне, че някой ден всички ще седнат в лодката за последен път.

Триеналето в Брюж ще се проведе до 15 септември в историческия център на Брюж.