Фрагментите се съхранявали в папската колекция на площада пред Латеранския дворец, а през 1471г. Сикст IV ги предава на Капитолийските музеи, заедно с капитолийската вълчица, както и с други бронзови предмети. Повечето експерти са съгласни, че статуята изобразява император Константин, но някои учени смятат, че това е паметник на неговия наследник Константин II, който приличал на него по външен вид. Мястото, където първоначално е стояла статуята, все още не е известно.

За съдбата на палеца няма информация до момента, в който той се оказва в Лувъра през 1860-те г., заедно с други предмети от колекцията на италианския маркиз Джампетро Кампани. През 1913 г. той е каталогизиран като „римски палец на крак“ и му е даден регистрационен номер BR78.

Бронзовият обект привлякъл вниманието на една от служителките на лабораторията на националните музеи на Франция - Орелий Азема, която събирала материали за докторска дисертация на тема „Древни техники на заваряване, използвани за създаване на големи бронзови статуи“. Тя забелязала, че той е по-скоро като фрагмент от пръст на ръка, а не палец на крак, и че въз основа на неговата дължина от 38 см, той може да бъде част от статуя висока около 12 м. Това я кара да вярва, че пръстът е още един фрагмент от статуята на Константин. Очевидно, пръстът на ръка с дебелина на металните стени, която е около 4.5 мм е кух и съответства на непряка техника на леене, с която е била създадена статуята. Като допълнение се виждат и стилистични прилики с римските фрагменти.

Беноа Мий, специалист по древна металургия в лабораторията на националните музеи на Франция и научен ръководител на Азема, продължава да изследва обекта в рамките на подготовката за изложбата на колекцията Кампана, която ще се проведе през ноември в Лувъра, а по-късно ще бъде показана и в Ермитажа в Санкт Петербург. След фалита на маркиза в Рим през 1858 г., неговата уникална колекция от картини, скулптури, бижута и антики била  разпродадени във Великобритания, Русия и Франция. Част от колекцията, в това число и повече от 10 хиляди антични предмети са закупени за Лувъра от Наполеон III.

Служител на лабораторията в Лувъра, Никола Мелар, създава копие на пръста  като използва 3D технология за моделиране. Заедно с кураторите от Лувъра Франсоа Горие и Софи Декан учените доставили пръста в римския музей. Оказло се, че те идеално се вписват със статуята на Константин - до най-малкият детайл.