Анри Матис е художник, който ни вълнува с  разкошното си използване на цветове, но той също е достоен майстор на линията: виртуозност, използвана със значителен ефект през повече от половин век работа в областта на графиката. Тези предимно едноцветни работи, създадени с помощта на набор от техники  го поставят твърдо като един от най-големите артисти в областта на  графичните творби на 20-ти век и се появяват при нас със свежестта и жизнеността си , подобно на мига и деня, в който са направени.

Графичното умение  често се използва от Матис като продължение на рисуването с бои и възможност за него да експериментира с използването на опростена, понякога почти абстрактна линия. Чрез средствата на печата, той е могъл да се връща многократно към любими композиции, като примерно многобройните си седнали или наклонени женски модели и ги адаптира за да отговарят на изискванията на художествената му визия.

Матис описва този процес на "визуално редактиране" като опит да улови същността на обекта си извън непосредствената красота на фигурата - „Знам, че трябва да му дам нещо повече. Ще концентрирам смисъла на тялото, търсейки неговите основни линии. Очарованието ще бъде по-малко очевидно на пръв поглед, но в крайна сметка трябва да излезе от изображението ... (то) ще има по-широк смисъл и по-пълно човешко съдържание. Така е записано в неиздадените още у нас“  "Бележки на художника (1908).

Женската форма обикновено е неговата тема и в отпечатъците от тази изложба, с изключение на два автопортрета, напълно доминира. Макар че тези теми са ни познати от картините му, те изглежда придобиват засилена интимност с графичната си адаптация. Вероятно чрез многобройните графични етюди или самостоятелни работи сме още по-запознати с процеса на работни взаимоотношения между художника и модела, както и с неговата предпочитана форма - образец и декоративна атмосфера, придобити от Матис още като момче, израснало в семейство, произхождащо от тъкачи в Боаин, град известен със своите текстилни продукти.

Тази изложба се фокусира върху шест различни подхода за печат, използвани на различни етапи от художника през време на художествената му кариера - литография, офорт, линолеум, дърворезба, суха игла и акватинта. Най-ранните творби датират от 1900-03 г. и започват с автопортрет, изобразяващ художника в интензивния акт на наблюдение. Последните работи са изпълнени в техниката на акватинтата, и датирани от края на 40-те, показващи пълната сила на опростеното и драматично използване на линията от вече зрелия майстор.

Матис създава само три  дърворезби по време на кариерата си в кратък период между 1906 - 1907 г., като тази изложба е рядка възможност да видим една от тях.

Линолеумът, който в известен смисъл се работи по подобен начин на дърворезбата, предлага на художника по-мек работен носител с по-голяма възможност за криволинейни линии и перспективата за преливане на области чрез драматично обръщане на нарисуваното в негативен вид. Четири съблазнителни творби от 1938 г. мощно илюстрират влиянието на тази техника и майсторската класа в прекрасната непосредственост на линията.

Литографията му предлага пространство, за да задълбочи детайлите и великолепните текстури на моделите, предпочитани от художника, реализирани от него чрез специална модификация на обичайния литографски процес. Матис  „прехвърля“ нарисуваното  върху литографския камък на металната плоча, създавайки по този начин по-голяма модулация, светлосъчност и дълбочина.

Акватинтата  е процес, разгърнат от Матис предимно в по-късните му творчески години, и е метод, особено подходящ за драматично опростените графични качества на по-късната му работа. Техниката му беше неортодоксална; акватинтата обикновено се разполага за добавяне на сенки и тонови петна към основната техника на печат, като например офорт. Матис я използва по изцяло рисувателен начин, с широки удари на четката  и черни или едноцветни мастила.