TabloidArtHistory се наслаждава на оживени или дори комични, но визуално убедителни сблъсъци на високото изкуство и снимките на знаменитости. Мелания Тръмп, която дава на Мишел Обама подарък, се сравнява с илюстрация от ръкопис на Кристин дьо Пизан, представяща книгата си Градът на жените на кралица Изабела Баварска, а романтичната визия на отчаянието, "Салът на Медуза", е съчетана с снимка на героиня на "Реалните съпруги на Ню Йорк" паднала на пода на летище.

Дали това е просто мързеливо принизяване на големите произведения на изкуството до статуса на мемете, предизвикващи мимолетен смях или свеж и проницателен начин оценим изкуството - и живота? Тези иконографски връзки всъщност разкриват, че ние сме заобиколени от велико изкуство през цялото време. Всеки е статуя или картина, чакащи да бъдат разпознати. Хари Стийлс изглежда като автопортрет на Егон Шиле. Когато Тайра Банкс говори със състезателите от „Следващия топ модел на Америка“, тя изведнъж заприлича на Мария Магдалена в олтара на Ян Полак.

Тази игра работи, защото голямото изкуство е универсално. Жестовете и изразите, които художници като Ботичели и Шиле виждат в света около тях и дестилират в мрачни монументални образи, представляват галерия с човешки възможности, музей на настроения, преживявания и съдби. Целият човешки живот е в техните шедьоври. Защо е изненадващо, че Бионсе изглежда за момент като Ботичели? Той рисува така, защото наблюдава уличния живот около него с прозрение и втърсене на истинност. Не е чудно, че днешните таблоидни образи и селфита от време на време наподобяват такива образи.

Създателите на TabloidArtHistory - кураторите Елис Бел, Хлое Еслемон и Маяне Сорет - са открили магията, която често убягва на кураторите на колекции от стари майстори. Представяйки изкуството с хумор и хуманност, те отключват красотата, която е от значение за всички хора по всяко време. Ако трябва да види снимка на Бионсе, за да го признаем – меметата са добър вариант.