Жизнената артистична атмосфера на Париж в края на 19-ти век заема централно място в нова грандиозна изложба в Националните галерии на Шотландия, Единбург, тази есен, която се фокусира върху невероятните плакати, които предвещават революция в дизайна и раждането на модерната култура.

Концентрирана върху изкуството на Тулуз Лотрек изложбата, която продължава до 20 януари 2019г., изследва работата на един от най-иновативните и популярни френски художници от епохата, известна като "Belle Époque". Анри де Тулуз-Лотрек (1864-1901) е изключителен живописец, плакатист и график, свързан с бохемската атмосфера на Париж. Тази изложба обединява около 75 плакати, отпечатъци, картини и рисунки на Лотрек и негови съвременници като Пиер Бонар, Теофил Александър Стенлейн и Жул Шере, "баща на съвременния плакат". Експозицията включва много от хубавите художествени произведения на Лотрек, създадени за легендарните нощни клубове като Мулен Руж  и Амбасадерс. Изложбата включва и работата на британски художници, които са били привлечени от динамичната кафе-култура на Париж, като Уолтър Шикерт, Артър Мелвил, Дж. Д. Фъргюсън и Уилям Никълсън.

Кариерата на Лотрек съвпада с определен революционен момент, точно когато постерът се очертава като важно средство за масова комуникация и маркетинг. Литографията и производството на плакати се превръщат във важна част за творческия му процес от 1891 г., когато той прави първите си експерименти в техниката. А Париж като "град на удоволствието" е известен със своите кабарета, танцови зали и кафенета; най-известните от всички са нощните зони на квартал Монмартър, където Тулуз-Лотрек намира идеи за творбите си и се чувства добре.

Лотрек е роден в семейство на аристократи в Алби, близо до Тулуза в югозападна Франция. Родителите му били първи братовчеди, което води до сериозни здравословни проблеми, най-вече рядко костно разстройство спряло растежа на краката му и го кара да ходи с бастун от млад. Но притежавайки страхотен природен талант, Лотрек изгражда кариера като художник, обучава се в Париж при Леон Бона и Фернанд Кормон и намира любимите си модели за творбите си - изпълнители в програмите на кабаретните заведения и леки жени в освободения свят на бохемския Монмартър.

Лотрек става свидетел на парижката атмосфера като художник и наблюдател, но също и като участник и често е виждан вечер пиещ и скициращ кипежа на любимите му представления. Алкохолът и лошият му начин на живот допринасят за ранната му смърт през 1901 г., на само тридесет и шест години.

Плакатите на Лотрек улавят  цвета и емоцията на този период на икономически просперитет и културен оптимизъм. Това е климат, който поражда нова култура на визии и златната ера на плаката. Общественият ентусиазъм за тези образи е такъв, че те са закупувани от стените от колекционерите, понякога веднага след като са били сменяни, процес, който превръща ефимерната реклама в събираема форма на изобразителното изкуство, която за първи път е преодоляла пропастта между "високата" и популярната култура.

Акцент от изложбата е прочутия плакат за Мулен Руж на танцьорката Ла Галю (1891), взет от Музея на Виктория и Албърт, Лондон. Това е първия плакат на художника, който той  е проектирал и е бил най-ранния му експеримент в областта на цветната литография. Около 3000 копия от плаката са били залепени по улиците на Париж, превръщайки Лотрек от буквално непознат художник в известно име буквално за една нощ.

Друг изтъкнат автор в изложбата е Жул Шере, който е роден в Париж в семейството на печатар. Семейството изпитва материални затруднениия и 13-годишният Жул изоставя училището, като постъпва на 3-годишно обучение при литограф. След това посещава Националното училище за дизайн в Париж. Той е самоук художник. Като младеж  често посещава парижките музеи, най-голямо влияние върху него оказват художниците от стила „Рококо“ и особено Вато и Фрагонар. През 1858 г. получава първата си голяма поръчка – рекламните плакати за новата оперета от Жак Офенбах – „Орфей в Ада“, а през  1866 г. художникът се завръща в Париж, където открива и свое ателие за печат и графика, първото по рода си. Той значително опростява технологичния процес за цветна литография и създава нов художествен стил в плаката, предшественик на стила “Модерн” и на Лотрек.

Жул Шере формира водещите принципи на плаката, валидни и до днес: атрактивнен образ и лаконичен текст. Именно така поднесената информация привлича вниманието и се възприема бързо и лесно. На основата на творчеството на Шере се развиват художници като Тулуз Лортек, Стейнлейн, Грасе и др. След шумния успех на своите творби Шере прекратява работата в печатницата и се занимава само с художественото й ръководство. В периода 1896-1900 г. той публикува колекция от най-добрите плакати на парижки художници в умален формат. Серията има голям успех и привлича много подражатели.

Художникът участва в Световните изложения през 1878 и 1889 г., на които работите му печелят съответно златен и сребърен медали. През 1890, 1900, 1910 и в 1926 г. Шере е награден с различни степени на Ордена на Почетния легион. Той поддържа приятелство с много от известните френски художници. Сред тях са Клод Моне, Едгар Дега, Жорж Сьора, Огюст Роден, Теофил Стейнлен, Тулуз-Лотрек, Жак Вийон. Вече на преклонна възраст, той се установява в южната част на Франция. През 1925 г. загубва зрението си. Умира на 96-годишна възраст в Ница, погребан е в гробището „Сен Венсан“ в парижкия квартал Монмартър. През 1933 г., една година след смъртта на Шере, по време на Есенния салон в Париж е открита голяма изложба – ретроспекция на творчеството му. За него се говори , че е считан „за баща на плаката“ в днешния му вид. Шере е определил и основните принципи на съвременния плакат, базирани на атрактивността, чрез използване на контраста на ярките цветове и съчетаването на изображение и текст. Шере създава хиляди плакати, които служат за реклама на представления, изложби и забавни сбирки.