Колекцията MARе от около 550 творби бе събрана през последните седем години от родения в Ливан фармацевтичен предприемач Роджър Акури, след консултация с румънския историк на изкуството Ервин Кеслер, директора на музея и галеристите от Букурещ - Сузана Василеску и Дан Попеску. Акури, който е съосновател на KA Collection of Libanese Art в Бейрут през 2011 г., финансира строителния проект, разходите остават неразкрити. Тъмната архитектура, напомняща лабиринт разказва травматичната следвоенна история на Румъния и "сложната" еволюция на нейното изкуство след 1965 г. Колекцията на музея започва от момента, когато румънската комунистическа партия неочаквано се отказва от доктрината за съветския социалистически реализъм в полза на стилистичното разнообразие, въпреки че истинската свобода на изразяване остава ограничена.

Колекцията с над 120 произведения, озаглавена "Стилистично разнообразие", набляга на художниците, работещи извън държавните структури, като се започне от сатиричните колажи на самоукия, бездомен Йоан Барладеану и духовните картини на нео-православната група Пролог. Художничката Гета Братеску, която работи повече от шест десетилетия в Букурещ и преди смъртта си получава международно признание, обаче отсъства. Кеслер казва, че Братеску не е представена в колекцията поради историческата си принадлежност към комунистическия режим; тя е била член на официалния Съюз на изящните художници и е изложена в румънския павилион на Биеналето на Венеция през 1960 г. (57 години преди соловото й участие миналата година).

Живописта доминира в музея, дори сред по-младото поколение художници в колекцията, като Николае Комаску и Дюмиру Горзо от анархичната група Ростопаска, Виктория Ман и Мирча Сучиу. Религията е другата застъпена тема, като една от двете временни изложби "Небето на ада" (до 28 ноември) е посветена на различното отношение на артистите към вярата по време и след комунизма. Другата временна изложба е на канадския фотограф Джеф Уол (до 28 януари 2019 г.). MARe има за цел да организира три изложби на международни художници годишно - Мартин Крейд и Томас Руф ще последват през 2019 година.

Кеслър описва музея като коректив на "мистификацията", причинена от западните институции, които искат да увеличат своите притежания на модерно и съвременно изкуство от Източна Европа, които "радикално благоприятстват румънските художници, копиращи западните идиоми ...". Той заявява, че MARе предлага гледната точка на вътрешния човек за до голяма степен "регресивна" култура и че играе "пионерска" роля в румънския музеен пейзаж, тъй като държавните институции пренебрегват следвоенното изкуство. MARe няма публично финансиране и "не желае да го има", добавя Кеслер, за да поддържа независима кураторска програма. Неговата "амбициозна" цел е да привлече около 100 000 посетители през първата година, казва той, особено "младите хора, които искат да знаят за своите корени".