Прочутата картина "Момиче чете писмо пред отворен прозорец" от Йоханес Вермеер бе подложена на щателно научно проучване. Предишни рентгенови изследвания показаха, че на картината е изобразена гол Купидон, скрит под пластове ддопълнително оцветяване и лакове. Днес, новите лабораторни тестове категорично са установили, че този детайл не е направен от самия Вермеер. На тази основа се реши в хода на текущото възстановяване на работата да премахне това изображение.

"Момиче чете писмо пред отворен прозорец" на Йохан Вермеер (1632–1675), изобразяваща млада жена, която чете писмо пред отворено прозорец и се отразява в него(нарисувана около около 1657/59), отдавна е сред основните творби на Дрезденската галерия. Тя е придобита в Париж през 1742 г. за колекцията на саксонския курфюрст Фредерик Август II. През деветнадесети и двадесети век "Момиче чете писмо пред отворен прозорец"е била подлагана на реставрации на  няколко пъти в Дрезден. През 2017 г., когато е започнала текущата цялостна реставрация на картината, е имало богат архив от проучвания, които е могло да се използват и дискутират. През 1979 г. рентгеновото изображение на творбата разкрива напълно  голия Купидон на стената на стаята на заден план. Тогава са били публикувани тези  констатаци и до 1982 г. учените приемат, че Вермеер сам е отхвърлил образа на Купидон и сам е рисувал над него задната стена на стаята.

След успешната нова реставрация между 2002 и 2004 г., фокусът все повече се прехвърля върху фигурата, което чете писмо. През пролетта на 2017 г. започна цялостната реставрация на произведенията на изкуството, извършена от консерватора по рисуване Кристоф Шьолцел. Проектът за изследване и реставрация се ръководи от Стефан Кожа, директор на отдела в галерията за стари майстори, Ута Неиахард,  главен консерватор в отдела и Марли Гибе,  ръководител на възстановяване на живописта. Освен това важна е ролята на Майкъл Мейдър, физик в отдела за научни изследвания и научно сътрудничество на Дрезденската галерия, който отговаря за интердисциплинарното участие в проекта .Проектът се ползва с подкрепата на международна експертна комисия, включително колеги от Амстердам, Копенхаген, Вашингтон и Виена, които дават съвети по време на редовните обменни срещи. Продължаващата реставрация е също така обяснена от констатациите от обширно проучване на работата на Йоханес Вермеер, извършено в процеса на възстановяване на неговите картини в други големи институции през последните две десетилетия.

Картината, като се има предвид нейната възраст, е в добро състояние и остава стабилна по отношение на консервационното си състояние.Нейната повърхност е белязана от много потъмнели слоеве лак и старо ретуширане, които са основните причини за възстановяване на картината. Слоевете от лак силно компрометираха ефекта на цветовете на картината и бяха отстранени в първата фаза на възстановяването.

През последните години рентгеновата и инфрачервената рефлектография, както и микроскопските анализи са били използвани многократно. Извършен е детайлен анализ на субстрата на платното, както и е хроникирана историята на възстановяването при различните интервенции във времето. Били са взети няколко цветни проби от картината на Вермеер и са били анализирани за наслояване и последователност в археометричната лаборатория на галерията. Тези съвременни изследвания бяха от решаващо значение при преоценката на голямата  зона, покриваща Купидон. Било е направено заключението, че тези части са рисувани не  от Вермеер, а  поне няколко десетилетия след като майсторът е завършил картината. Счита се, че става дума за слой цветове, нанесени със сигурност   след смъртта му. Рентгенова флуоресцентна спектроскопия на цялата повърхност на картината, извършена през 2017 г.  потвърди този извод.

Процесът на възстановяване се оказва изключително взискателен, сложен и много скъп. Използвайки голямо увеличение, Кристоф Шьолцел извършва премахването на слоя на оцветяване със скалпел. Това е единственият метод, който ще позволи запазването на съществуващите остатъци от лаковото покритие на оригиналната боя на Вермеер. Предполага се, че със сигурност е потвърден  последният запазен слой от лак, който първоначално е бил нанесен от Вермеер.

Като се има предвид степента на точност, която се изисква тук, можем да приемем, че работата върху картината ще продължи поне още една година, преди тя да бъде напълно възстановена.