Преди няколко месеца шведът Даниел Бирнбаум, в миналото  куратор на 53-ото Венецианско биенале и съкуратор на двете биеналета за модерно изкуство в Москва, направи рязък завой в кариерата си. Той напусна поста си на директор на Стокхолмския музей за съвременно изкуство, а и департамента „Стадел Арт“ във Франкфурт, където е ректор в продължение на много години. Сега преподава само от време на време и заема длъжността художествен ръководител на Acute Art в Лондон - "малко, но амбициозно студио", както самият той го определя, което си сътрудничи с Марина Абрамович, Аниш Капур и Джеф Кунс.

Студиото е специализирано за нови технологии в областта на изкуството и най-вече в различни "реалности": виртуални, разширени, смесени. Наскоро Бирнбаум посети Москва и изнесе лекция в Музея за мултимедийно изкуство, където се проведе изложбата „VR: Нови закони на изкуството“. Електронният вестник The Art Newspaper Russia използва възможността да го попита за потенциалните промени в областта на художествените медии, характерни за този етап.

Въпрос: Промяната в работата Ви се дискутира широко – има ли промяна във възгледите Ви за изкуство, каква е настоящата ви идеология?

-          И да и не. Все още предпочитам класическото изкуство, обичам артисти като Анри Матис или Марсел Дюшан. Но аз съм много заинтересован от възможностите на виртуалната реалност, която новитетехнологии могат да дадат. Вярвам, че всичко това може да генерира нови жанрове в изкуството.

Въпрос: По време на лекцията, нарекохте VR, виртуалната реалност, първата нова посока в изкуството на 21-ви век. Защо първата?

-          Така се оказва. Това е много силна среда, която ви позволява да изграждате потапящи се пространства, да изопачавате реалността и да създавате напълно различни, паралелни светове, които преди това са били недостъпни за нас. Възможно е да има и някакви комбинации. Например, хората ще могат да комбинират това, което се случва в телефона си с това, което ги заобикаля в действителност точно сега, и по този начин съществуват в двойно пространство.

Въпрос: Дори преди около 30 години в хода беше лозунгът "живописта е мъртва". Досега това не се е случило, но няма ли VR да се превърне в върховен гробар на традиционното изкуство?

-          Мисля, че традиционното изкуство ще се развива и променя в зависимост от това какво се случва с новите технологии. Има художници, които предпочитат да търсят иновации и да търсят най-новите и вероятно напълно луди неща, като виртуалната реалност и т.н., а други, които имат по-меланхоличен подход към живота, предпочитат да обърнат внимание на старите. През последните години видяхме, да речем, че се връщат стари филмови проектори, хората снимат нещо на филм, но като се обръщат към ретротехници, често ги преплитат с нещо много по-ново. Общо казано, картината няма да умре, но неизбежно ще се промени - и очевидно не без помощта на цифровата технология.

Въпрос: Дори ако ВР не се превърне в гроба-копач на традицията, тогава е възможен още един въпрос: не се ли оказва, че изкуството, генерирано от нови технологии, ще стане жертва на конкуренцията с масови игри и забавления?

-          Надявам се това да не се случи. В крайна сметка, ние имаме много малко представа за възможностите на виртуалната реалност, разширената реалност, не разбираме как да ги използваме, точно както хората по време на изобретението на фотографията не са разбирали какво да правят с новото откритие. Струваше им се, че това е магия, окултизъм - с една дума, нещо странно, докато не се намери начин да се доведе всичко до търговията, да се сложи на конвейра. Сега, мисля, че ние сме в етап, в който просто определяме за себе си каква да бъде виртуална реалност  и има много неща, които да научим, изпробваме и построим. Що се отнася до "убийството" на което и да е изкуство, много вероятно е видео изкуството като посока да пострада от виртуалната реалност. Не забравяйте, видео инсталациите, в които има много проектори, които са много скъпи, големите екрани с движещи се изображения са разположени около залата ... Това може скоро да се окаже доста неподходящо и неудобно. Виртуалната реалност е в състояние да предостави всичко, което се случва във видео изкуството, използвайки например едно устройство, а не няколко.