Франция многократно е обвинявана в забавяне на връщането на изкуство, около което са възникнали юридически проблеми. Миналата година на международна конференция в Берлин, страната обеща да промени ситуацията и да сформира комисия за решаване на редица подобни проблеми. Сериозността на намеренията на държавата трябва да се потвърдят или опровергаят главно в практиката.

Наследниците на Рене Гимпел, търговец на изкуства, починал в концлагер през 1945 г., заведоха дело срещу Министерството на културата на Франция в края на юни. Внуците обвиняват държавните музеи, че блокират процеса на реституция върху три картини на Андре Дерен.

Роденият през 1881 г. Гимпел е един от изтъкнатите търговци на изкуства от миналия век. Той наследява галерията Gimpel & Wildenstein в Манхатън от баща си, също успешен в търговията с изкуства; сред клиентите му са такива известни колекционери като Хенри Клей Фрик и Джон Рокфелер. През 1921 г. Рене Гимпел купува шест произведения на Дерен от колекцията на търговеца на изкуство Даниел-Анри Канвайлер, на търг на аукционната къща Drouot. През 1942 г. нацистите разбиват апартамента му в Париж и конфискуват 82 кутии с произведения на изкуството. Две години по-късно Гестапо се налага и над имуществото на галериста от негов  банков сейф в Ница. Заедно с двамата си сина Гимпел се присъединява към съпротивителното движението. Той е арестуван два пъти и в крайна сметка е изпратен в концентрационен лагер, където е починал.

Колекцията на Гимпел днес обаче остава в центъра на няколко възстановителни скандала. „Изглед от Каси“ (1907 г.) от Дерен беше продаден на търга на Сотбис през 2015 г. за 2,5 милиона долара, а „Купи сено в Гивърни“ (1885 г.) на Клод Моне от швейцарска частна колекция през тази година също мина под чукчето в Кристис. И в двата случая е било възможно да се уреди делото с наследниците на Гимпел по мирен начин. Постигнато бе единствено споразумение относно „Портрет на госпожа Елизабет Едгар“ от Томас Гейнсбъро (Sotheby го продаде през 2014 г. за 20 хиляди паунда).

Но нещата се оказва не вървят толкова гладко с френските музеи. Три картини на Дерен от галерия „Гимпел“: „Изглед към реката в Каси“, „Борова горичка в Каси“ и „Мелница“, преименуван на „Параклис в околностите на Кресия“ (1910 г.), са в музеите на Марсилия и Троа. Връзката на тези картини с колекцията на Гимпел преди десет години е доказана от британския изследовател Иън Лок.

Адвокатът на наследниците Корин Хершкович за първи път се срещна с представители на френското Министерство на културата през 2013 г. Те обещават да започнат „необходимото разследване“ , но за четири години не се случва нищо. Под натиска на  Хершкович държавните музеи признават, че не знаят нищо за произхода на двата пейзажа, които са дарени на Музея за модерно изкуство в Троя от колекционера Пиер Леви. Третата картина, „Борова горичка в Каси“ (1907 г.), е придобита от музея Кантини в Марсилия през 1987 г. от местни индустриалци, които от своя страна купуват картината през 1942 г. - чрез помощник дилър, който бил останал в парижката галерия. В инвентарните документи на галерията от 1943 г. картината е посочена като „върната на собственика и“ – но така са писали относно редица продажби, тъй като по това време на евреи било забранено да търгуват съгласно френското военновременно законодателство.

През декември 2017 г. Хершкович отново обжалва пред министерството. И получава отговор с искане за още документи и уверение, че отделът „активно се занимава с този въпрос“. В писмото се отбелязва също, че „положението на Гимпел било наистина трудно, но той продължавал да търгува с изкуство като не било ясно дали тези продажби са били законни или не. " Адвокатът не се съмнява, че продажби е имало. Ситуацията, в която се е намирало семейството на галериста, го е принуждавала да продава, но „преди ареста и депортирането си през 1944 г.,  Гимпел се е крил в южната част на Франция. Той не е могъл да отиде в Париж. “, казва адвокатът като довод.

Паралелно с процеса се създава работна група под ръководството на министър-председателя, която ще провежда изследвания и дори ще взема решения по реставрационни въпроси, като по този начин премахва администрациите на музеите, които в миналото са били отговорни за забавяне връщането на изкуство . Новата комисия ще бъде ръководена от Дейвид Живи, автор на доклад, критикуващ възстановителните политики на министерството. Вече обаче мина една година и екипът от седем душина комисията все оше не е назначен да му помогне.