Картината е една от 7-те, създадени от Росети за неговия приятел, известния дизайнер от 19 век Уилям Морис. По-късно Морис продава всички (пет картини отиват в колекцията на Tate през 1916 г.), но местонахождението на тази конкретна картина остава неизвестно след търг през 1926 г. в Ню Йорк. Тогава не съществува снимка на произведението, а писменото описание от 1899 г. е всичко, което се знае за това, което изобразява произведението. Картината в крайна сметка е преоткрита, когато бе пусната на търг в Кристис през 1993 г. и е изложена за кратко преди продажбата.

Четвърт век по-късно картината влиза в публична колекция за първи път. Това е звездния артефакт сред 900 произведения на изкуството, отдадени наскоро на Британския музей чрез програма на Съвета на изкуствата, колекция събрана от покойния историк на изкуството и най-важния авторитет на късновикторианската живопис - Джон Кристиян. Акцентите от тази колекция - включително и Росети - са показани в експозицията „Джон Кристиан: събиране на последната Романтика“, която продължава до 12 ноември.

Това произведение на Росети е огромно отклонение от стила, с който той се асоциира. Известен като художник-романтик, който често създава чувствени изображения на жени, красота и желание, това произведение показва мъжка агресия, насилие и смърт. Описанието в книгата от 1899 г. го характеризира „един от най-суровите и най-малко успешните от всички светове на Росети“ , а композицията е описана като „гротескна и напрегната“.

Сузана Уокър, уредник на изложбата „Джон Кристиан“ в Британския музей, казва: „Творбата е съвсем различна от всичко, което очакваме от Росети. Радваме се на това и 900 други произведения от колекцията на Джон Кристиан, които идват в Британския музей. Това е голяма придобивка, предлагаща огромен поглед върху викторианското изкуство."