Артер се финансира от фондация Wehby Koch, създадена преди половин век от един от най-богатите предприемачи в Турция. През 2005 г. Ферели е назначен за културен консултант на фондацията и разработва стратегия специално за съвременното изкуство. Според него това е „точно това, от което се нуждае Турция“.

Омер Коч, наследник на знаменитата династия от трето поколение, с ентусиазъм се впусна в нова посока. През 2007 г. Коч Холдинг става основен спонсор на Истанбулското биенале и започва да придобива съвременно изкуство. Организацията на холдингът - Артер, откри през 2010 г. изложба, в която взеха участие около 160 творби от новата колекция. Сега в тази колекция има повече от 1,3 хиляди произведения, около половината от които са авторство на турски художници. Колекцията според Ферели ще послужи за основа на музея. Сред бъдещите експонати са произведенията на световноизвестни художници: Тистър Гейтс, Зигмар Полке, Мона Хатум, както и турските художници Саркис и Айша Еркмен.

Ферели смята, че музей с лесно трансформиращи се зали с площ от 3 хиляди квадратни метра, две лекционни зали и тераса за скулптури е в състояние да "даде възможност на художниците да мислят по различен начин". Според данни, предоставени от фондация Wehby Koch, за събирането и изграждането на сградата са изразходвани над 120 милиона евро.

През 2017 г. някои произведения от колекцията на Омер Коч бяха в центъра на скандал. Консервативните ислямисти бяха възмутени от изложбата, озаглавена „Вратите са отворени за тези, които почукат“, проведена в имението на султан Абдулмейджид II. По-специално беше нападната скулптурата на Рон Мюек „Човекът под пуловер“: протестиращите приеха оградената с камъни камина, която беше включена в нея, като михраб - място за молитвата на имам в джамия. Ферели, един от уредниците на тази експозиция, описва инцидента като „изолиран” и контрапродуктивен. И той отговаря на въпроса за заплахата от цензурата или самоцензурата за дейностите на новия музей: „Всички форми на изкуството могат да се превърнат в стабилна платформа за свобода на изразяване. Най-лошото за институция или художник е самоцензурата. "