За непознатите с работата му може да е трудно да си представят стотици вариации на картини в един цвят, но за Солаж няма друг цвят. „Черното никога не е същото, защото светлината го променя“, каза той. „Има нюанси между черните. Рисувам с черно, но работя със светлина. Аз наистина работя със светлината повече, отколкото с боята."

През декември Лувъра (11 декември – 9 март) ще отбележи стогодишния рожден ден на Пиер Солаж с изложбата „Soulages at the Louvre“, включваща около 20 творби от 1946 до 2019 г. Те представят малка част от около 1700 творби, които той е създал за 72 години, и експозицията няма претенцията да е ретроспектива (центърът Помпиду в Париж беше домакин на такава преди десетилетие.)

Алфред Паккимент, съ-куратор на изложбата, казва, че г-н Солаж едва третият съвременен художник в историята, със самостоятелна изложба в Лувъра. Другите двама са Пабло Пикасо и Марк Шагал. "Той не е художник, който има 10 асистенти, които рисуват за него", разказва кураторът. "Всяко петно върху платното се създава от него, а не от някой друг. Той е приятел с Джакомети и Ротко; започва, когато Полък става популярен. Пиер Солаж несъмнено е в центъра на историята на изкуството в Париж и в Ню Йорк и в момента все още е много съвременен художник.“

Родез е мястото, където Пиер Солаж е роден на Бъдни вечер, 1919 г .; баща му е бил дърводелец. Като младеж той е очарован от археологията, редовно посещава местния природонаучен музей, Musée Fenaille и колекцията му от близо 5000 годишни каменни монолити. Праисторически артефакти открити от 16 годишния Пиер, по време на археологически разкопки на гробна камера от епохата на неолита, са част от постоянната колекция на музея. През октомври музеят беше домакин на изложбата „Пиер Солаж: Въображаем музей“, включваща 50 произведения на праисторическото, пещерно изкуство и древни артефакти от френски колекции, повлияли на творчеството на художника, включително неговите собствени находки.

Исторически е логично да свържете Солаж с американските абстрактни експресионисти като Франц Клайн и Ротко, или с монохроматични художници като Ив Клайн (който изобретява собственото си синьо и рисува само в този цвят) или Робърт Райман (който рисува само в бяло) или дори с революционния „Черен квадрат“ на Казимир Малевич от 1915 г., който бележи раждането на чистата абстракция.

Но самият автор раказва, че произходът на неговите картини се крие в по-първични форми на изкуството, като пещерната живопис, защото когато застане пред тях, те го „затрупват”. Това е преживяването, което иска неговото собствено изкуство да предизвиква у зрителя. "Винаги си задавам един въпрос", казва той. "Коя е тази голяма маймуна, която някога е рисувала на стената?"

Пиер Солаж обича да казва, че не е абстрактен експресионист, защото тези художници се стремят да изразят емоциите си на платното, докато той прави точно обратното, приканва зрителя да изпита собствените си вътрешни емоции чрез творчеството му.