Свободното улично облекло наскоро напълно превзе рекламните кампании и модни подиуми на висшата мода, суитшърта е съвременна декларация за принадлежност и вярност към училище или отбор, удобна дреха и такава, която може да предизвика страх и паника. Блузата с качулка често се свързва с образа на хулигана и с асоциации на социално неравенство, младежка култура и полицейска бруталност, дори е забранена от определени училища и институции по целия свят. А от следващия месец тя ще бъде приета в света на изкуството.

„The hoodie“, първата изложба, посветена на нейните социални нюанси, се открива в началото на декември в института Het Nieuwe, Холандския институт за архитектура, дизайн и цифрова култура в Ротердам,. Смесена медийна експозиция с фотографии, музика, корици на списания и филмови кадри, както и повече от 60 модела блузи, има за цел да представи суитшърта като дреха, която Лу Стопард, кураторът на изложбата, нарича „несравнима със своето напрежение и противоречия.“

Стопард каза, че от известно време е искала да направи такава изложба, но се е мъчила да намери подходящо място в по-конвенционалните модни столици като Лондон или Ню Йорк. Институтът, съсредоточен върху дизайнерските обекти и дигиталната култура, се оказва подходящ за изследване на еволюцията на дрехата като социалнополитически носител. „Суитшъртът е прекрасен пример за дизайнерски продукт, който всички ние използваме и носим и който в резултат на това стана почти невидим“, казва Гуус Беймер, директор на института и арт директор в света на модата. „И все пак, в същото време, сега носи сложни слоеве от нови концепции, които трябва да бъдат разопаковани.“

„The hoodie“ показва съвременната история на дрехата - от появата на първите суитшъри с качулки, носени от боксьори и работници през 30-те години на миналия век, до еволюцията й като улично облекло през 70-те години и нейната роля в наши дни. Изложбата изследва кога и защо дрехата се преплита с определени общности, като света на хип-хопа и силиконовата долина, и как дизайните и някои от най-големите имена в модата отразяват развиващите се социални проблеми като елитарност и полова неутралност.

Експозицията също така дисектира начините, по които блузата с качулка се е превърнала в стереотип за представяне на предполагаемата престъпност, както и инструмент за расово профилиране, проследявайки подобни връзки, например през смъртта на Трайвон Мартин през 2012 г., т.е. който беше застрелян, докато носеше такава блуза.

„Умишлено прикриването на нечия идентичност може да се разглежда като акт на предизвикателство или ярост и често поражда несигурност и страх“, казва Стоппард. „Но много хора, особено тези, които са млади или се чувстват маргинализирани от обществото, носят качулка, за да се чувстват в безопасност."

Изложбата завършва с изследване на възхода на културата на видео наблюдение и как това явление може да повлияе на дрехите, които носим. Постоянният мониторинг от видеокамери по ъглите и уличните лампи, заснемането на лицето ви и проследяването на движенията ви, а след това кръстосано препращане на тази информация в централна база данни, означава, че дрехи като блузите с качулка могат да станат още по-спорни.