Световните фалшификати в изложба в Националната галерия, Лондон

Над 40 фалшиви картини ще покаже Националната галерия в Лондон в специална изложба, посветена на имитациите в изкуството. Ментетата са собственост на музея, който ги е откупувал на цените на големите шедьоври. Послe научни работници и изкуствоведи открили зашеметяващата истина, а именно, че дори големите музейни експерти могат да бъдат излъгани от майсторите на фалшиви картини. Eкспозицията се открива на 30 юни и продължава до 12 септември.

Няколко пъти Националната галерия е припознавала  с ентусиазъм различни картини като шедьоври на световно известни майстори. През юни 1874 музеят откупува две творби на Ботичели. Едната от тях, Венера и Марс /около 1485/ в момента е  сред най-известните произведения в постоянната експозиция. Другата, Aлегория, /около 1490–1550/ е откупена като творба, създадена в същата поредица. За нея е платена значително по-висока цена, тъй като е смятана за по-големия шедьовър от двете.

Скоро бе разкрито, че „Алегория” е имитация, нарисувана от последовател на стила на Ботичели. Самият художник просто е подражавал и не е имал за цел да измами никого. Изкуствоведите са измамили сами себе си. Двете картини ще бъдат показани една до друга така че посетителите ще могат да тестват собствените си умения да определят авторството.

Експозицията носи заглавието „Близко проучване” и е резултат от съвместната работа на научния отдел на галерията и историците на изкуството.

Модерните фалшификатори развиват силен интерес към портретния жанр, показва изложбата. През 1923 Националната галерия откупува Портретна група вярвайки, че това е автентичен шедьовър от 15-ти век. Научният анализ обаче доказа, че авторът му е използвал пигменти, несъществували преди 1900 г. При тази проверка също излезе наяве, че картината е  шпаклована с естествена смола, за да симулира остаряване.

Много картини пък са били погрешно атрибутирани от изкуствоведите без цел да измамят когото и да било. Такъв е случаят с Човек с череп , творба, придобита от галерията през 1845 като произведение на Холбайн. С течение на времето някои експерти започват да се съмняват в авторството, но доскоро науката не разполагаше с необходимите средства да намери истината. Най-после модерни химични анализи установиха възрастта на дървения панел – а именно, че е създаден след смъртта на Холбайн през 1543. Изложбата ще разкрие истината кой е авторът на това произведение.

Най-неочаквано на бял свят излизат стари шедьоври, чиито собственици не били доволни от тях и поръчали картините да се преправят така че да отговарят на вкусовете им. Провокативна ренесансова  работа  Жена на прозореца, вероятно 1510-30 е била драматично променена през 19-ти век, за да задоволи по-сдържаните викториански предпочитания.  Девойката от блондинка е станала брюнетка, изражението на лицето й е направено по-невинно и корсажът й разкрива по-малко прелести отколкото по време на създаването й.

В началото на 18-ти век, картина от неизвестен германски художник, Портрет на Александър Морно, около 1464–88, е била променена така че да заприлича на работа от известния и силно колекциониран Ханс Холбайн. Изследването на боята под микроскоп разкрива, че слой синьо е бил добавен върху оригиналния кафяв фон. Стила на модела също е изменен. Тези поправки убедили аристократ от 18-ти век да закупи произведението на цената на оригинален Холбайн. Галерията придобива картината през 1990 и консерваторите успяват предпазливо да отстранят тези добавки и да върнат творбата в оригиналния й вид.

Специална зала, кръстена „Тайни и загадки”, е посветена на произведения, чието авторство още е неизвестно.

Верокиo е един от най-добрите майстори скулптори в Ренесанса, учител на Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, но много малко картини, рисувани лично от него, са били идентифицирани със сигурност засега. Това откритие накара експертите да преразгледат внимателно други картини, смятани за негови.

Експозицията включва и загадки, които остават все още нерешени. Мъртвият войник, творба от 17ти век веднъж вече е била приписана на испанския майстор Диего Веласкез, но тази идея по-късно е била отхвърлена и  макар вече да е почти сигурно, че произведението е създадено в Италия, точният му автор остава мистерия.

Откупки и възстановяване

Последната зала от изложбата показва примери на преоткрити произведения на велики автори чрез научен анализ, консервация и мнения на историци. До 1991 местонахождението на Мадоната с карамфилите  (ок. 1506–7) на Рафаел беше интригуваща мистерия за критици и историци на изкуството. В света бяха познати само копията на картината и се знаеше, че оригинал трябва да е съществувал. По време на посещение в замъка Ануик Доктор Николас Пенни забелязва произведение, което се нуждае от по-сериозно проучване. Инфрачервени рефлектори разкриват изключителни долни слоеве и в крайна сметка на бял свят излизат тоалети и пейзаж, нарисувани от ръката на Рафаел. Те показват, че докато е рисувал, художникът е променил идеята си за картината. Нито един копист, който следва оригинална творба би постъпил по този начин. Химическият анализ потвърждава, че използваните пигменти са типични за палитрата на Рафаел, включително някои от тях излизат от употреба след 16ти век.

Близко проучване е първата голяма изложба, която използва пълния каталог на научните открития, направени от водеща  световна галерия върху собствената й колекция. Съвместната работа на научни лидери, консерватори и куратори помогна да се достигне по-дълбоко разбиране за важните произведения на изкуството.

Научният отдел на Националната галерия, Лондон, е основан през 1934 и се е превърнал в световен лидер в изучаването на материали и техники от Западно европейската живопис. Днес отделът работи с куратори и консерватори да разкрие физическите характеристики на произведенията в колекцията и да защити картините.