Музеят притежава най-малко 20 творби на Улай, който е пионер в боди арта. Сред  творбите са двете фотографски серии, известни като „Бездомни“ (1992) и „Rest Energy“ (1980 г.), направени в сътрудничество с Абрамович.

Изложбата (ноември 2020 г.-април 2021 г.) ще изследва четири теми: фокусът върху немско-холандския пърформанс и перформативните аспекти на фотографията; изследванията му за половата идентичност и тялото като среда; ангажираността му със социални и политически въпроси и връзката му с Амстердам (Улай е базиран в града от края на 60-те години).

Волфс заявява в изявление: „Улай, по време на съвместните си години с Марина Абрамович, е също така видна фигура в пърформанса и боди арта от седемдесетте години. Той използва своята идентичност и тяло като своя среда.“

Улай е бил любовник и партньор на Абрамович повече от десетилетие преди раздялата им през 1988 г. През 2010 г. той изненада Абрамович, като участва в публичния й пърформанс в музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Тя покани непознати да седнат срещу нея и да я гледат в очите; тогава Улай неочаквано сяда срещу нея и тя започва да плаче. През 2016 г. Улай спечели съдебно дело срещу Абрамович, когато холандски съд постанови, че той има право на авторски възнаграждения в размер на 20% нето при продажбата на съвместните им произведения.

„Макар да е известен с дългосрочното си сътрудничество с бившата си партньорка Марина Абрамович (1976-88 г.), в годините преди и след това, той създава дълбоки и радикални солови творби“, се казва в изявление на музея.