Автопортретът от Осло е силно смущаващ образ, изобразяващ художника докато излиза от тежка психическа криза. Според Луи ван Тилборг, старши изследовател в музея в Амстердам, това е „единственото произведение, което Ван Гог е рисувал, докато страда от психоза“. Като такъв, новият автопортрет представя уникален поглед върху психическото му състояние.

Ван Гог се изобразява с проницателно лице и мрачно изражение. Лицето му е обърнато само частично към зрителя, избягвайки погледа му, а очите му имат остъклено отражение. Художникът изглежда слаб и уязвим, с увиснали рамене. Ван Тилборг казва, че неговият плах, страничен поглед „често се среща при пациенти, страдащи от депресия и психоза“.

Когато Националният музей на Норвегия купува картината през 1910 г., това е първият автопортрет на Ван Гог, който влиза в публична колекция по света. Но до 70-те години автентичността му се поставя под въпрос поради слабото му изпълнение и нарушената изразителност на лицето. През 2003 г. норвежкият консерватор Йоханес Род предполага, че това е фалшификат. Мей Брит, настоящият уредник в Осло, казва, че преди да бъде изпратена картината в Амстердам за изследване, тя е била обозначена като "само" приписвана на Ван Гог.

Картината в Осло е съвсем различна от останалите 35 автопортрета на Ван Гог, представяйки го като емоционално неуравновесена душа. Не е изненадващо, че приписването на творбата е сериозно поставено под въпрос: ранния произход на картината остава неизвестен доскоро, стилът и оцветяването й изглеждат нетипични, а историците по изкуството спорят дали тя се вписва в творчеството на художника в Арл, Сен Реми или Овер-Оаз.

С нарастващи съмнения, през 2014 г. музеят в Осло изпраща картината в музея на Ван Гог за изследване. След повече от пет години от там, публикуваха обобщение за техните открития.По основния въпрос за произхода, предложението, направено през 2006 г. от предишен куратор в Осло, Марит Ланге, вече бе прието. Автопортретът първоначално е принадлежал на Джоузеф и Мари Джино, които са държали кафенето Café de la в Арл, където Ван Гог пребивава през 1888 г. През 1896 г. те продават картината чрез Хенри Лагет, местен търговец, на Амброаз Волард, авангарден парижки дилър.

Ван Тилборг смята, че автопортретът е нарисуван в края на август 1889 г. в дом за психично болни непосредствено до Сен Реми: „Донякъде необичайният вид платно, пигментите, мрачната палитра и четката са в съответствие със стила му в края на лятото и есента на същата година. "

Картината вече е свързана с писмо, в което Ван Гог пише, че си е направил автопортрет. Художникът е претърпял тежка психическа криза в дом за психично болни  в средата на юли 1889 г., когато се е опитал да поглъща бои, но до 22 август се е възстановил достатъчно, за да пише на брат си Тео, с молба да му бъде разрешен достъп до художествените му материали. Ван Тилборг твърди, че художникът е направил автопортрета няколко дни по-късно, преди да се разболее за кратък период в началото на септември.

Резултатът е смущаваща картина. Ван Гог може да възобнови работата си след кризата, като нарисува натюрморт с цветя, но вместо това се насочва към собствените си черти. Ван Тилборг вижда автопортрета като „изразителна картина на страданието". Рисуването се оказа терапевтично за художника, „подпомагайки неговото възстановяване“.

Ван Гог обикновено изпраща картините си на брат си Тео в Париж. Как автопортретът в Осло се озовава в Café de la Gare? Вероятно Винсент не желае да даде толкова потискащ образ на себе си на Тео, тъй като иска да изглежда силен, посветен на неговото изкуство. Затова той решава, че трябва да бъде подарък за мадам Джино, една от най-близките му приятелки в Арл.

Тогава Мари Джино преминава през период на влошено здраве, което предизвика тревога във Ван Гог. Ван Тилборг обяснява: „Винсент е бил нещастен в живота си и мислел, че и тя е. Давайки й автопортрета, той казва: „Моето положение е по-лошо от вашето, но ние сме сродни души. Това е автопортрет със счупено сърце, плачещо за съчувствие.“

Ван Тилборг вярва, че Винсент вероятно е занесъл автопортрета в Café de la Gare по време на кратко посещение в Арл през януари 1890 г. Двойката Джино може и да не е приела с голям ентусиазъм този подарък. Пет години по-късно те вероятно са били облекчени, когато го продават, дори за скромна сума (те са получили 110 франка за три негови картини, еквивалентни на около 4 паунда по това време).

Автопортретът в Осло ще бъде представен временно в музея на Ван Гог и след това ще бъде показан в изложбата "In the Picture" (21 февруари-24 май). След това автопортретът ще се върне в Норвегия, където вероятно ще остане в склада, докато Националният музей на Норвегия не отвори отново в нова сграда през пролетта на 2021 година.