Участват: Антоний Милошевич, Бисера Вълева, Богдан Николов, Васил Вълев, Георги Георгиев, Зоран Костич, Иван Нинов, Красимир Тодоров, Любиша Бъркович, Мария Цурк, Миодраг Анджелкович, Мирослав Анджелкович, Михаил Лалов, Саво Цоневски и Селма Тодорова.

Галерия Сезони не за първи път откликва за да представи различни тенденции, свързани с творческия свят с царибродски корен или инициатива. В това отношение галерията е фактор в разширяване на формите на балканското и международното културно сътрудничество, което в дадения случай се определя като набор от взаимодействия между надарени творци , осъществяващи своите изкуства на различен културен фон. В конкретния случай, то  отново демонстрира един стойностен процес на обмяна на опит,  взаимна експозиция и медиация, с важно значение за опознаване на културните особености и интелектуалните взаимоотношения между художници от различни страни, поколения и школовка.

Знаен факт е, че град Цариброд разполага с богати традиции, свързани с областта на изобразителното изкуство. Като преподаватели в гимназията можем да споменем Георги Машев (учителствал през 1912 – 1913 г ), Владимир Соколов (1920-1928), Любен Белмустаков (1940-1941). За Георги Машев писателят Константин Константинов ще напише в мемоарите си следното: „В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български визионер в живописта.“ От поколение на поколение кръгът от добри учители по изобразително изкуство се е разширявал: Иван Петров, Слободан Сотиров, Богдан Николов, Никола Данков, Димитър  Илиев…  В местната гимназия пък се учи Васка Емануилова, която ще се развие като забележителен скулптор.

Изкуството на малкия град има своето битие като предоставя условия Цариброд да общува щедро с творчества от различни поколения продължително време. Честите изложби в чудесната галерия обогатяват артистичността на атмосферата  за насоки, които провокират мисълта и обединяват поколенията. Вече стотици художници са били добре дошли тук, за да се представят  в различни експозиции, уъркшопове, международни естетически инициативи. Особена известност притежава Международният художествен пленер "Погановски манастир" , основан  през 1993-та и провеждащ се всяка година… 

През пролетта на 2019 година бе положено началото на една нова форма – пленер по акварел. Както се знае не само от специалистите, характерните особености на техниката са на-пълно  различни  от  всички  останали  живописни  похвати  в  изкуството. Лекотата, която носи всяко акварелно произведение,е нетипична за останалите живописни жанрове. Тогава в обяснителните думи към инициативата се казваше следното: „Царибродската галерия  „Методи Мета Петров“ на 13 април, събота, ще представи изложба „Култ към акварела, който не гасне“. Експозицията е повод да бъде почетена паметта и творчеството на Богдан Николов (1924 – 2006), известен царибродския художник-акварелист, журналист и публицист.“  Задължително е да обясним, че  Богдан Николов  приживе е бил много съществена личност за региона, автор  на книги, на статии с краеведческа и изследователска насоченост. Но той  още  е и рисувал, главно акварели, които говорят за чистотата на човешкото в него, за лирическото благородство, за художническата му последователност да ни води към красотата или тревогата на природата... Оставил е следа с богатата си култура, както и е препредавал любов към изкуството. Неговият идеал можем да илюстрираме с думите на големият английски критик Ръскин: „… по-скоро бих преподавал рисуване, чрез което моите ученици могат да се научат да обичат Природата, отколкото да учат да гледат на Природата, като повод за да придобият умението да рисуват.“

Акварелното творчество на Богдан Николов можем да определим като  характерно с  лирическата си  интерпретация, като първо очертава фигурите с широки обеми, а после следват фини измивания на светлите и тъмни цветове, след което постепенно навлиза в  детайлите. Художникът е толкова деликатен, че не допуска пигмента да запуши прозрачната светлина на  хартията:  белотата на листа свети през пигмента, играейки също толкова важна роля, колкото и самия акварел.

Изложбата бе посветена на акварела като техника на художественото изразяване и включваше творци като Георги Георгиев от Прокуплие, художниците от Ниш Славица Ерделянович Цурк, Любиша Бъркович, Зоран Костич, Антоние Милошевич, Миодраг Анджелкович – Дая. А още и българските художници проф. Васил Вълев, Сава Цоновски, Михаил Лалов, Бисера Вълева, Селма Тодорова, Краси Тодоров. Както се знае, интересът към акварелната живопис като сериозно художествено явление е резултат на все по-голямото търсене на артистичните моменти в начините на живописване, на удивление пред онези начини на рисуване, които постигат  непосредствеността въздействието на природата, на все по-взискателното отношение към артистичността и професионалната вглъбеност.

Движенията и пленерите, в които се работи с акварел или събира любителите на тази техника - позволяват на художниците да споделят техническа информация и да стимулират техния  стилистични напредък. В същото време, те  популяризират  статуса на изобразителното изкуство като цяло, както  по отношение на рисуването с бои на водна основа, така и сред развиващият се обзор на стилове, индивидуални търсения, технологични иновации...

Калин Николов