Дърворезба на дявол с рога, купена като произведение на Пол Гоген от музея на Дж. Пол Гети (Getty) в Лос Анджелис се оказва фалшива. „Глава с рога“, която достигна рекордна цена за скулптура на Гоген бе преместена в склада на институцията.

Говорителка на Гети заяви  че „През декември 2019 г. музеят е променил атрибуцията на скулптурата „Глава с рога“ на „неизвестна“. Това решение се основава на научни изследвания през последните години от професионалисти на Гети и други експерти в тази област, включително значителни нови доказателства, които не са били налични към момента на придобиването й.“

През 2002 г., когато произведението бе придобито, тогавашната директорка на Гети, Дебора Грибон, казва: „Скулптурата на Гоген е изключително рядка и това интригуващо произведение се откроява като превъзходен пример.“ Издълбаната глава с човешки черти на лицето и подобни на дявола рога, е датирана в 1895-97 г., когато художникът живее в Таити. Въпреки че Гоген е известен със своите картини, той също създава дървени скулптури по време на престоя си в Полинезия, въпреки че малцина са толкова големи и амбициозни като притежаваната от Гети.

„Глава с рога“ наскоро бе изложена като важна работа от Гоген в някои от водещите световни музеи. Тя бе включена в „Gauguin: Maker of Myth“ в Tate Modern в Лондон и в Националната художествена галерия във Вашингтон през 2010-11. През 2014 г. пластиката бе представена в Нюйоркския музей за модерно изкуство, описана като „животински автопортрет“. През 2015 г. тя бе показана в новооткрития Museo delle Culture в Милано. Когато не е отдадена на заем, тя е в постоянната изложба на Гети, както и в изложбата на музея „The Sculptural Line“ през 2017 година.

Ключовото доказателство за това, че „Глава с рога“ е автентичен Гоген бе, че художникът поставя две фотографии на скулптурата в тетрадката си Ноа Ноа (от края на 1890-те, сега в Лувъра, Париж) и включва изображението в няколко от своите рисунки и принтове (1898-1900). Следователно, историците на изкуството отдавна предполагат, че той е издълбал „Глава с рога“ на Таити, но до 90-те години реалната скулптура остава неизвестна и се смята, че е загубена и вероятно е унищожена.

„Глава с рога“ за първи път се появи в изложба на Fondation Maeght в Saint-Paul-de-Vence през 1997 г., на заем от неназована американска частна колекция. Пет години по-късно, докато беше на показ в Метрополитан в Ню Йорк, тя беше купена от Гети. Гети не оповестява цените за придобиване на закупени на  частно произведения, но информираните външни лица смятат, че скулптурата може да струва около $ 3 милиона. Сега музеят потвърждава, че е дошъл от галерията Wildenstein в Ню Йорк.

Скоро след придобиването му някои външни лица започнаха да поставят под въпрос автентичността на произведението. Най-настойчивият критик на скулптурата е Фабрис Фурманоар, опитен колекционер на таитянска фотография от 19 век, със специален интерес към Гоген

Ан-Лизе Десмас, ръководител на скулптурните и декоративни изкуства на Гети, сега пише каталога на френските произведения на музея. Присъединявайки се към Гети през 2008 г., тя гледа на „Глава с рога“ със свежи очи, като започва да се съмнява в произхода. Тя изтъква, че „никоя друга скулптура на Гоген няма такъв пиедестал“ и необичайно за важна скулптура на Гоген е неподписана.

Друго значимо доказателство срещу атрибуцията, проследено от Фурманоар, е фотографски албум на Жул Агостини, придобит през 2015 г. от Musée du Quai Branly в Париж. Той включва снимка на скулптурата с надпис Idole Marquisienne - така че Агостини вероятно е вярвал, че е направен от местния резбар от Маркизите, част от Френска Полинезия.

Внимателното изследване на албума предполага, че снимката на Глава с рога е направена между ноември и декември 1894 г., време, когато Гоген е бил в Париж (преди завръщането си на Таити през септември 1895 г., след което се смята, че е издълбал произведението ). В съседство с „Глава с рога“ в албума на Агостини е портрет на Джордж Лагард, колекционер на етнографски материали, така че той може би е бил собственик на фотографираната скулптура.

По време на своите проучвания Гети са попитали галерия Wildenstein за произхода на „Главата с рога“. Всичко, което галерията разкри, бе, че е купена от неназован швейцарски частен колекционер през 1993 г. Където е била стотици години преди това, все още е загадка.

Участието на Wildenstein е сложно, тъй като, освен продажбата на скулптурата през 2002 г., те също произвеждат каталог raisonné на Гоген (пълният обем картини вече е публикуван, но скулптурите  все още се изследват). Следователно галерията дава научната благословия на Гети за „Глава с рога“, като същевременно има голям финансов интерес от продажбата. Wildenstein не отговори на запитванията. Макар че Гети би трябвало да обмисля дали може да поиска възстановяване на средства, може да е изминало твърде много време, откакто музеят е направил покупката.

„Въпреки че не е шедьовър, главата с рога е изключително интригуващ обект“, казва Десмас. Полинезийските специалисти са съгласни, че това не е традиционна скулптура, както по стилистични причини, така и в иконографията му („дяволът“, като такъв, не съществува в Южното море  ). Възможно е обаче да e била направена от местен майстор за европейския пазар.

Друга възможност е тя да е направена от европеец в Тихоокеанския регион. Форманоарr смята, че тя е била издялана „от европейски моряк на китоловен кораб, спрял в Таити“, където е и продадена. Внимателно изследване на сандаловото дърво на главата и дървото използвано за основата и къде биха могли да се придобият тези материали, може в крайна сметка да помогне за решаването на пъзела, като в Гети вече се провеждат допълнителни изследвания.

„Глава с рога“ бе свалена от показ през миналата година и се очаква да остане в склада. Отсъствието й бе  забележимо от неотдавнашната изложба на портрети на Гоген (открита в Националната галерия на Канада в Отава миналия май и прилючила в Националната галерия в Лондон на 26 януари), която включва скулптури. Десмас и френският специалист по Гоген Ан Пингьот ще пишат статии на тема „Глава с рога“ за научния журнал на Гети  през февруари 2021 г., а каталогът на скулптурите на Гети трябва да бъде публикуван през 2022 година.