По повод 100-годишнината от смъртта му, виенският музей Албертина почита Амедео Модиляни (1884–1920) с грандиозна изложба, обхващаща около 130 творби от три континента, която може да бъде видяна до 9 януари 2022. Тази изложба, първоначално планирана за юбилейната 2020 година, беше отложенa поради пандемията-затова, едва сега този очарователен, могъщ художник ще бъде представен за първи път в Австрия. Настоящата изложба обединява значими произведения от най-известните музеи и частни колекции от САЩ до Сингапур и от Великобритания до Русия, като голям брой произведения идват от музея на Пикасо в Париж и колекцията на Джонас Нетър, един от малцината покровители на Модиляни. Изборът на изложените творби служи за поставянето на Модиляни в контекста на уникален кръг от авангардни художници, в края на експозицията са показани творби на Бранкузи и Пикасо.

Историята на Амадео Модиляни, художник и скулптор, чиято кариера и живот се среща с ранната смърт, едва ли би могла да бъде по-драматична: на 11 -годишна възраст Модиляни се разболява сериозно от плеврит. През 1898 г., на 14 годишна възраст, той се разболява от тиф - болест, която по това време се смята за смъртоносна. По-късно той страда от хронична туберкулоза - което в крайна сметка му коства живота на 35 годишна възраст. Два дни след смъртта му годеницата му Жан Ебютерн (която е бременна в осмия месец) отнема живота си.

Изкуство между архаичното и авангарда

От една страна, Модиляни се позовава на Ренесанса в своите произведения, но от друга страна, той също използва за вдъхновение африканско, египетско, източноазиатско и гръцко архаично изкуство. Уникалната изложба в Албертина обръща специално внимание на изследването на произхода на изкуството през целия му живот: творчеството на Модиляни е съпоставено с творби на неговите колеги Пабло Пикасо, Константин Бранкуши и Андре Дерен, както и с артефакти от праисторическата и неевропейската световна култура.

Наситеният с легенди живот на Модиляни и прекрачването на художествените граници заемат специално място в историята на изкуството-без той да е бил предшественик или пионер на нещо в строгия смисъл. Като част от художниците на Монмартър в Париж, той се повлиява от великите на своята епоха и оставя след себе си впечатляващи портрети на фигури, включително на Пикасо, Матис и Диего Ривера - въпреки че той остава неоткрита фигура през целия си живот. Успехът му отчасти е възпрепятстван от скандалите, причинени от предполагаемите му порнографски картини. Нещо повече, италианският художник винаги е бил стилистичен аутсайдер и самотник, преследвал собствените си художествени идеали. И въпреки това неговото авангардистко изграждане на мост между модерното изкуство и епохите на стотици години в миналото продължава да представлява изключителен и изцяло индивидуален принос към историята на изкуството.

Тази изложба се курира от историка на изкуството Марк Рестелини, който редактира каталога Raisonné /Резоне/ на картините от Амедео Модиляни.

Тази есен музеят Албертина паралелно представя и още една впечатляваща експозиция - Хюберт Шайбъл - Seeds of Time (Семена на времето), до 5ти декември 2021 г.

Хюберт Шайбъл (*1952) в продължение на десетилетия стои на видно място сред световноизвестните австрийски художници, а музеят Албертина се нарежда сред онези институции, в които е представен с шедьоври от различни творчески периоди. Творби от неговото творчество могат да се видят редовно в изложби, взети назаем от постоянната колекция.

Селекцията е от нови произведения на Хюберт Шайбъл, те са избрани за „новият“ сезони в Албертина именно защото повечето са създадени, по време на изолацията от пандемията. Въпросите за живота и смъртта, природата с нейните мутации и еволюцията на най-малките градивни елементи в живота - клетките, вирусите и бактериите, станаха силно актуални сред тези непознати досега обстоятелства. Пандемията разтърси нашия свят по начин, който е впечатляващ и всеобщо осезаем, вирусът доказа как времето и пространството са наистина относителни в лицето на първичните заплахи. Традиционните референтни точки се променят и изискват предефиниране. А миналото, настоящето и бъдещето се концентрират в мимолетен момент, уловен в картина, която отрича линейната непрекъснатост на времето. Случайността и неконтролируемото тук са на преден план и в центъра - както е и в изкуството на Шайбъл.

Трите стаи на тази изложба са посветени на специални явления в изкуството на Шайбъл: в първата стая картини с квадратна форма, които изглеждат почти монохромни си взаимодействат по между си. Тези произведения на изкуството, състоящи се от множество слоеве, се комбинират, за да проявят очарователен общ цветен тон, състоящ се от множество уникални цветни нюанси.

Поредиците на Шайбъл не възникват в рамките на ясно определени периоди от време. Вместо това художникът се позовава на формати, идеи и техники от миналото, когато се появят нови импулси. Във втората стая цветният фин фон на Ones се съчетава с новите произведения, озаглавени My Private B. На атмосферно комплексен фон, мазките ръководени от импулси и максимална концентрация - динамично и незаличимо отразяват телесните движения върху картината, придавайки й пространство и форма.

Третата стая е на тема за редуващите се процеси на създаване на контури и пътеки по картините и нанасяне на линии върху бяла хартия по време на рисуване. Абстрактните, импулсивно създадени линейни структури напомнят реални форми от природата като треви, клони и гори.

Художествената вселена на Хюберт Шейбъл представя калейдоскоп от разнообразие и съжителство, като неговото изкуство въплъщава постоянен експеримент, който се стреми да обедини противоположното. Неговата основна форма на изразяване е живописта към която музиката, филмът, скулптурата, рисуването, литературата, философията и науката допринасят.