Повече от 30 години неговите картини не са събирани накуп пред пупблика - за последен път голяма експозиция с картини на Танев е правена през 1976 г.

В изложбата в НХГ са включени всички периоди на художника - някои първите живописни опити на Никола Танев от 1907-1908 година, „сиво-белия” период на художника в пейзажите му от 20-те години и светлите, ярки “карловски” картини, широките панорами от 40-те години и последните живописни платна – Пернишките мини и булевардите на София.
 

Една по-малко известне черта на автора са женските тела и портрети, които са събрани в отделна серия. В експозицията са включени и рисунки на автора.

Никола Танев, обичан от колекционери и осъждан от Народната власт след 9 септември, е единственият български художник, за когото е известно, че е посещавал ателието на Клод Моне и е бил поощрен в своите живописни търсения от кръстника на импресионизма.
Роден на 5 декември 1890 година в Свищов, през 1905 година Никола Танев постъпва в печатарското училище в Ноази льо Гран, Франция, а от 1908 до 1912 година учи в парижката Академия за декоративни изкуства; посещава и Екол де бо-з-ар и Гранд Шомиер. По това време именно той се среща с Клод Моне и учи известно време при него.

Никола Танев е сред най-продуктивните наши автори. Той съчетава в себе си неуморна творческа енергия и страстта на авнтюриста-пътешесвеник –  през целия си живот скита из Франция, Германия, Скандинавия, Балканите ... Публиката навсякъде го посреща радушно, критиците наричат изкуството му “слънчево”, а пейзажите му определят като “живописни, много живописни, възпроизведени с една елегантна, много елегантна четка...”.

Славата си на “слънчев живописец” Никола Танев дължи най-вече на изкуството си от 30-те години на ХХ век, когато открива за себе си очарованието на Карловските дворове с цъфнали мушката и тежки асми и напечените от слънцето калдъръми – уточняват от НХГ.
 

Изложбата е под надслов “Никола Танев в колекциите на Националната художествена галерия”ни напомня, че през 1999 г. от къщата-музей на автора изчезнаха 21 картини, които той подари на родината си. Сред тях са някои от най-добрите му пейзажи, които още на са открити и ще липсват осезателно в такава представителна експозиция.