През последните десетилетия в Помпей се извършва реставрация под ръководството на бившия директор на комплекса Масимо Озана. Срутването на няколко сгради през 2010-2011 г. предизвика международно безпокойство и Европейската комисия стартира „Проекта за големия Помпей“ на стойност 105 милиона евро, за да „защити, поддържа и подобри“ паметниците. Въпреки значителните забавяния, тези работи бяха завършени до края на 2020 г.

Още през 2015 г. беше въведена информационна система, която даде възможност за централизиране на археологическата документация, мониторинг и поддръжка на археологическия парк. Данните, събрани в Помпей, се обработват с помощта на географска информационна система.

Съгласно условията на настоящото споразумение, договорено от наследника на Озана Габриел Зухтригел, дронове, сензори и инфрачервена технология ще бъдат добавени към съществуващата система за наблюдение. Луиджи Пети, ръководител на изследователската група на Университета в Салерно, обяснява, че това ще осигури постоянен поток от данни, който ще трансформира сегашната „статична“ платформа, която предоставя само информация с точки, в „динамична“ система, способна да оценява промените за по-дълъг период от време. 55-те реставратори, строители, археолози и архитекти в Помпей ще могат да планират поддръжката по-точно. Пети казва, че в бъдеще университетът възнамерява да интегрира данни от спътници ISPRA - Института за опазване на околната среда и изследвания.

Помпей не е първият археологически обект, където ефектите от глобалното затопляне се проследяват с помощта на нови технологии. През 2019 г. римският Колизеум започна разработването на система за мониторинг, която трябва да бъде пусната в експлоатация през 2022 г. Една от задачите му, според директора на Колизеума Алфонсина Русо, е „да определи консервационните и реставрационни мерки и интервенции, необходими за предотвратяване на извънредни ситуации“.

Според Габриел Зухтригел новите проекти ще позволят на администрацията на археологическия парк да предвиди какви финансови и човешки ресурси ще са необходими, за да се справи с последиците от глобалното затопляне "след 10 до 20 години. Но е важно да се уверим, че високотехнологичните данни помагат, а не усложняват текущата поддръжка. Вече сме до гуша в цифри. Ако не внимаваме, новите данни просто ще станат допълнителна тежест “, казва директорът.