Проектът „ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ се реализира по повод 145 години от рождението на художника. Голямото завръщане на Христо Берберов ще бъде в Съюза на българските художници до 2 април 2022 г. Юбилейната годишнина се отбелязва под патронажа на Министерството на културата с двегодишно закъснение, поради пандемията от Covid-19.

Източниците на информация за събития отпреди столетие с годините стават все по-оскъдни и трудни за намиране. Отзвуци от минало време са запазените устни спомени, предавани от баба и дядо на внуци, от майка и баща на синове и дъщери. Друга памет, която се разпръсква и изчезва завинаги, несъбрана и неописана навреме, са фотографиите, документалните и художествените сведения за историята на една фамилия. Наша цел бе събирането на тази разпокъсана и избледняваща информация, систематизирането и анализирането ѝ, за да се увенчае животоописанието на един човек и художник с юбилейна изложба и с двуезична и богато илюстрирана монографична книга.

Проектът „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ представя житейския и творческия път на художника Христо Берберов. Най-ранните сведения за него са от далечната 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“.

Публикациите за художника през десетилетията са редки. Намираме отзиви за него по повод участия в общите художествени изложби в сп. „Искуство“, в сп. „Художествена култура“, в сп. „Художник“. Творчеството на художника Христо Берберов е обект на коментари и през втората половина на ХХ век в общия контекст на по-големи научи изследвания за българското изкуство.

Подобна мащабна инициатива като „Отзвуци“ зависи изключително от щедростта и на нашите спонсори – искрени ценители на българската история на изкуството. Без далновидността и разбирането за опазване и популяризиране на движимото културно наследство, което галериите и музеите съхраняват и предоставят, ние, изследователите, не бихме могли да работим днес, добавяйки стойност към историята на българското изкуство.