"В "Небесни образи" включвам теми, предшестващи Страшния съд, както и събития и действащи лица, появили се в историята на християнството в следващите векове. Започвам със св. Йоан Кръстител и стигам до св. Георги и св. Никола. Образите на тези светии са илюстрирани в иконографията в множество миниатюри, които обрамчват светията с изображения на неговото битие и чудесата, които е извършил. От тези житийни сцени се опитах да създам отделни кавалетни картини, придържайки се към строгата стилистика на иконографията, но изграждайки фигурите в обемно-пространствена среда. Що се отнася до пейзажа, там използвам рисунки на скалите около Погановския манастир, така възхитено обрисувани от Алеко Константинов в пътеписа "Швейцария ли?", разказва авторката.

"Към традиционните, улегнали във вековете сцени прибавих нов нюанс - мъжкото хоро, което се играе на Богоявление в Калофер. Така, действието се прехвърля от река Йордан към река Тунджа", допълва Кутева.

"Музиката в моя плейлист включва Гречанинов, Добри Христов, Рихард Щраус. Така стигнах до "Танцът на смъртта". Не кокетирам с темата. Заимствам заглавието от произведение на Камий Сен-Санс. А то е просто валс. В изложбата включвам и рисунки на значими фигури от днешно време: Негово светейшество патриарх Неофит, когото рисувах в деня на ръкополагането му. Красив глас, благородно лице и осанка на водител -  той носи всичко, от което се нуждаем в днешно време. И накрая, прибавям и няколко картини от 90-те години - етимологията на всичко, което правя в следващите десетилетия", казва още Кутева.

"Признавам, в периода на работа върху изложбата все повече ме вълнуваше образът на дявола. Той е един в литературата, друг в операта, а в иконографията като че ли е по-слабо застъпен. Всеки е изпитал зловонните му действия, а като че ли всеки носи в себе си по нещо дяволско. Това дава свободата да го интерпретираш без ограничения, посвоему", обобщава Надежда Кутева.