Между 286 и 402 г. Медиолан (както е наричано Милано в древността) е столица на Западната Римска империя. Градът имал дворец, цирк, много храмове, бани и огромен форум. Елиптичният амфитеатър, издигнат през I в. сл. н. е., с размерите си – 150 на 120 м., е само малко по-малък от римския Колизеум, но от края на IV век сл. Хр. той е разглобен, за да се използва като строителен материал за нови сгради, включително базиликата Сан Лоренцо. Археолозите откриват руините на амфитеатъра през 1931 г., а при разкопки през 70-те години на миналия век са разкрити седем участъка от основата.

В рамките на стартиралия през 2018 г. проект, територията на общинския археологически парк е разширена от 12,5 хил. на 22,3 хил. кв.м. м, което го прави най-големият в Милано. През 2019 г. са подновени разкопките, по време на които откриха още 14 площадки от фундамента и хипогей, състоящ се от две подземни галерии, откъдето на сцената са издигани гладиатори и животни. Проектът на стойност 1,5 милиона евро е финансиран от италианското министерство на културата и частни дарения. Очаква се паркът да отвори врати за посетители до края на 2022 г.

Храсти от чемшир, мирта и лигус ще маркират изгубените архитектурни елементи, а повече от сто дървета, засадени под формата на овална алея, ще заменят външните стени на амфитеатъра. Архитектът на проекта Атилио Стоки добавя, че спонтанно разпръснатите цветни лехи ще уравновесяват "рационалния ред" на централната градина в ренесансов стил. Тази идея е вдъхновена от книгата на Джулия Канев от 2004 г. "Amphitheatre of Nature", в която тя разказва как от 17-ти до 19-ти век римският Колизеум е служил като магнит за художници и ботаници, които се стичат там, за да изучават местната флора.

Един от заместник-кметовете на Милано, Пиерфранческо Маран, каза, че градският съвет възнамерява да разработи система за продажба на билети, която ще осигурява "ежедневен достъп" до парка. Той ще се превърне в нова точка на вече съществуващия културен маршрут, обединяващ 18 антични обекта, включително руините на императорския дворец и хиподрума. Хипогеят ще бъде покрит с дървена сцена, което ще позволи арената да се използва за представления.

Миналата година при разкопки в парка бяха открити фрагменти от най-малко 150 предримски вази от 4-3 век пр.н.е., което предполага наличието на келтско светилище наблизо. Тези и други скорошни находки, включително копие и мраморна глава с черти на лицето, напомнящи Агрипина, съпругата на император Клавдий, вероятно ще бъдат изложени в антиквариума Alda Levi, разположен на входа на парка, или в изоставени сгради които могат да бъдат възстановени за сметка на Министерството на финансите.

Според Антонела Раналди, която ръководи службата по археология, изящни изкуства и ландшафт на Милано, е възможно разкопките да продължат и след откриването на парка; нейният отдел се интересува от развитие на сътрудничество с Католическия университет в Милано, чиито студенти са работили при разкопките на амфитеатъра миналата година. Освен това разкопките на базиликата Сан Диониджи в района на Порта Венеция, открита през 2017 г., ще се възобновят. „Много интересни неща се случват в миланската археология в момента“, казва Раналди.